Орбиталната обсерватория „Хъбъл“ е получила снимки от най-древната от известните на науката пръстенообразни галактики. Откриването й показва, че подобни обекти са били много редки още от ранните времена на формиране на Вселената. Описанието на изследването е публикувано от научното списание Nature Astronomy, цитирано от "Фокус".
"Резултатите от нашите наблюдения и изчисления показват, че преди около 10 милиарда години големи галактики с форма на ударни пръстени са били толкова редки, колкото сега. Това не е в съответствие с прогнозите на някои теоретици, които смятат, че в първите епохи от живота на Вселената тези обекти е трябвало да се срещат 140 пъти по-често “, пишат учените.
Галактиките с формата на ударни пръстени са най-редкият тип галактика в съвременната Вселена. Според учените те съставляват само 0,01% от общия брой галактики, обграждащи Млечния път. Рядкостта им е свързана със специалните условия на тяхното формиране.
Работата е в това, че според съвременните представи на астрономите такива обекти се образуват в резултат на сблъсъка на две големи галактики. По време на такъв сблъсък една от галактиките се удря в друга с висока скорост в първите епохи от своето формиране и „пробива“ дупка в нея, лишавайки я от централните райони на значителна част от материята и поражда звезден изблик в покрайнините й. В резултат на това такива галактики стават като гигантски „огнени пръстени“ или „гевреци“, в центъра на които има зееща празнота.
Еволюцията на космическите „огнени пръстени“
Изучавайки изображения на орбиталния телескоп „Хъбъл“, събрани като част от проекта ZFOURGE, астрономите под ръководството на Кенет Фрийман, професор в Австралийския национален университет в Канбера, откриха най-древния и необичаен пример за съществуването на такива галактики досега.
Целта на проекта ZFOURGE е да проучи еволюцията на древните галактики и да разбере как са възникнали първите спирални галактики, сред които е и Млечния път. Днес астрономите смятат, че това може да се узнае чрез изучаването на най-старите галактики с форма на ударни пръстени, тъй като прародител на такива редки космически обекти могат да бъдат само почти оформените „ядра“ на спирални галактики.
Докато анализираха изображения на подобни обекти, Фрийман и неговите колеги се натъкнаха на снимка на два необичайни обекта, R5519 и G5593. Първата, както научиха учените, е била галактика с формата на ударни пръстени, а втората се сблъсква с нея, в резултат на което в центъра й се образува „празна“ зона с диаметър 30 хиляди светлинни години.
След като проучиха спектъра на тези галактики, астрономите откриха, че ги виждаме в състоянието, в което са били преди около 10,8 милиарда години, само 3 милиарда години след Големия взрив. Това направи R5519 най-старият и в същото време един от най-малките космически „огнени пръстени“, известен на астрономите.
Според авторите на откритието, този факт, както и липсата на други пръстеновидни галактики в изображенията на „Хъбъл“, показва, че в дните на младостта на Вселената аналозите на R5519 са били също толкова редки, колкото сега. Това откритие беше голяма изненада за астрофизиците, тъй като съществуващите теории за еволюцията на галактиките показват, че в миналото подобни „огнени пръстени“ са възниквали много по-често, отколкото сега.
Това несъответствие между теорията и наблюденията, предполагат астрономите, може да се дължи на факта, че в ранните епохи на Вселената е имало сравнително малко „ядра“ на големи спирални галактики, които биха били подходящи за формирането на тези редки обекти. Друга причина може да бъде неочаквано бавното темпо на тяхното формиране.
По-нататъшните наблюдения на R5519 и откриването на нови галактики във формата на ударни пръстени, както се надяват Фрийман и неговите колеги, ще помогнат да се научи повече за това и да се разбере как трябва да бъдат променени съществуващите теории.