Нови доказателства сочат съществуването на голям транснептунов обект на границата на Слънчевата система - т.нар. Планета Х. Откритието е на Майкъл Браун и Константин Батигин от Калифорнийския технологичен институт, пише Мегавселена.
Планетата е с размерите на Нептун и се върти по елиптична орбита с период около 15 000 години. Изследователите съобщават, че не са успели да наблюдават планетата пряко, но дават косвени данни за орбитите на други обекти от пояса на Кайпер, които сочат съществуването на девета планета в Слънчевата система. Статията на учените е приета за публикация в Astronomical Journal.
Според хипотезата на учените преди около 4,5 млрд. години, когато Слънчевата система още се е формирала, гигантската планета е излетяла извън пределите на региона, където се зараждали останалите планети. Но тя не е излетяла извън пределите на Слънчевата система – задържал я е газът, но сега космическото тяло има силно разтеглена елиптична орбита.
Основа за работната хипотеза е станало необичайно струпване на шест вече известни обекта на орбити зад Нептун. Шансовете такова струпване да е резултат от проста случайност са 0.007%, или 1 на 15 000, казват Батигин и Браун, а наличието на планета с маса десет пъти по-голяма от земната, поради която тези шест обекта се въртят по своите наклонени елиптични орбити, би било логично обяснение.
Орбитата на предполагаемата планета също е наклонена спрямо еклиптиката и разстоянието до Слънцето в най-близката ѝ точка превишава седем пъти разстоянието от Слънцето до Нептун – то е 200 астрономически единици (една астрономическа единица е равна на 149,6 млн. км, или на разстоянието между Земята и Слънцето). Неназованата още планета лети зад пояса на Кайпер и се отдалечава от нашата звезда на разстояние от 600 до 1200 а.е. Отново за сравнение – поясът на Кайпер започва на около 30 а.е. от Слънцето.
Авторите на работата признават, че „докато планетата не бъде фиксирана пряко (с помощта на телескопи), нейното съществуване остава хипотеза“. Поради отдалечеността от Слънцето и голямото разсейване в параметрите на орбитата на Планетата Х е невъзможно да се използват телескопи с тясно поле на видимост от рода на „Хъбъл“ – просто не е ясно в коя част на небето трябва да бъде насочен техният обектив.
Помощ може да окаже обсерваторията Субару, чийто телескоп има висока чувствителност при широк обзор, но дори с него търсенето на Планетата Х може да отнеме поне пет години.
„Не мога да си представя по-важно събитие, ако – и това е дебело „ако“ – тяхната хипотеза е вярна“, коментира Грегъри Ласли от Калифорнийския технологичен институт.
