Уран се върти почти „легнал“ на орбитата си и нов модел обяснява това с влиянието на голям спътник, който в крайна сметка се разрушил и паднал върху ледения гигант. Ако идеята е вярна, то днес през аналогичен процес преминават Юпитер и Сатурн.
Уран и Нептун са най-отдалечените планети в Слънчевата система. Това са ледени гиганти, които се състоят главно от различни видове лед: воден, метанов, амонячен. В допълнение Уран се отличава с уникална характеристика на движение. Оста на неговото въртене е наклонена спрямо равнината на орбитата много силно, почти на 98 градуса. Ако Земята и другите планети могат да бъдат сравнени с въртящи се пумпали, то Уран е по-скоро търкаляща се топка, което определя необичайното редуване на сезоните на този далечен гигант.
Отклонението на оста на въртене на тази планета обикновено се свързва със сблъсък, който леденият гигант е претърпял в ранните етапи на формиране. Нова работа на астрономи от Франция, Италия и САЩ обаче предлага алтернативно обяснение на този феномен – влиянието на мигриращ спътник. Статията на учените е приета за публикация в списанието Astronomy & Astrophysics и е достъпна в arXiv.
ОЩЕ: Какво ще се случи със Земята, ако се килне като Уран?
По-рано екипът вече е изследвал влиянието на спътниците върху планетите гиганти. По-специално проведено от тях моделиране е предсказало, че поради бавната миграция на луните към по-отдалечени орбити оста на въртене на Юпитер след няколко милиарда години ще бъде наклонена на 37 градуса, а не на три, както е днес. По същия начин Сатурн може да е получил сегашния си наклон – почти 27 градуса – поради постепенното отдалечаване на Титан, най-масивния спътник на планетата. Логично е, че учените са се опитали да приложат този подход към Уран, който се откроява с наклона на своята ос.
NASA/JPL
Струва си да се каже, че бавното изместване на спътниците на по-далечни орбити е често срещано явление. Приливните сили непрекъснато „изсмукват“ енергия от въртяща се система от две тела, което води до нейното постепенно забавяне и увеличаване на орбитата. Дори нашата Луна се отдалечава от Земята с четири сантиметра годишно. Така че подобен сценарий за Уран с неговите десетки спътници не изглежда никак екзотичен. Изчисленията сочат, че силният наклон на орбитата на ледения гигант може да е причинен от спътник с маса около половината от тази на Луната, ако той е бил разположен на повече от десет радиуса от Уран със скорост над шест сантиметра годишно.
ОЩЕ: Ако орбитата на Юпитер се промени, условията на Земята ще станат по-добри
Ако масата на спътника е била по-голяма, тогава е достатъчна по-умерена миграция за същия ефект. Единственият проблем е, че Уран няма такъв спътник. Но новият модел също така сочи къде може да е изчезнал масивният спътник, причинил отклонението на оста на Уран. Той показал, че когато отклонението е достигнало около 80 градуса, орбитата на спътника може да се е дестабилизирала рязко и той да е паднал върху планетата. Спътникът изчезнал, а самият Уран останал фиксиран в новото наклонено положение.
Такава картина е по-логична от удар на масивно тяло и се вписва в това, което наблюдаваме около газовите гиганти днес. „Това прилича на едно и също явление – пишат авторите на изследването. – Юпитер тъкмо започва да се накланя, Сатурн вече е на половината път, а Уран е завършил финалния етап от процеса, който се е увенчал с разрушаването на спътника (довело до отклонението на орбитата).“ Може би точка по този въпрос ще поставят наблюденията на космически апарати – китайски и американски, които се готвят да посетят Уран в началото на 30-те години.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Разкъсана луна се превърнала в пръстените на Сатурн
