Съставът на частиците пясък от гейзерите на Енцелад говори, че неговият океан съществува или от момента на рождението на Слънчевата система, или че в недрата му постоянно се образува водород – потенциална "храна" за примитивни микроби, което увеличава нашите шансове да намерим живот в неговите недра, твърдят учени в сп. Nature Communications.
През 2005 г. "Касини" откри на Енцелад струи от частици воден лед и пара, които се изхвърлят в космическото пространство от успоредни пукнатини близо до южния му полюс – така наречените тигрови ивици. Това откритие постави пред учените въпроса за източника на тази пара и лед.
През март т.г., 10 години след откриването на тигровите ивици и гейзери на Енцелад, сондата "Касини" е установила, че в недрата на този спътник на Сатурн присъства глобален океан от течна и гореща вода, като открили частици пясък и замразени капки вода, изхвърлени от южния полюс на Енцелад заедно си изригванията на гейзерите.
Ясухито Секине (Yasuhito Sekine) от Токийския университет и колегите му се опитали да възпроизведат формирането на тези частици пясък в лаборатория, опитвайки се да разберат какви условия господстват в океана на Енцелад днес, и по този начин да оценят неговата годност за живот.
Формата на зърната и пясъка и техните размери много силно зависят от това, при какви температури са се формирали те и в каква химична среда е била водата, в която са възникнали. Ръководени от тази идея, Секине и колегите му разгледали няколко варианта на температури и химичен състав на порестото ядро на Енцелад.
Изчисленията на учените показват, че пясъкът на Енцелад се е формирал при много високи температури на водата – от 50 градуса и повече. Това означава, че океанът на Енцелад се явява или много древен, възникнал заедно с раждането на планетата, или говори за присъствие на породи, които встъпват в химични реакции с водата, нагряват я и отделят водород.
Първият сценарий, както смятат авторите на статията, е напълно възможен – ядрото на Енцелад може да се е нагряло и разтопило заобикалящия го лед в първите епохи от своето съществуване, а след това неговата топлина се е поддържала от постоянното свиване и раздуване, които възникват в резултат на привличането на Сатурн.
От друга страна, може и да е така, че океанът на Енцелад е станал течен сравнително скоро, преди около 10 милиона години, в резултат на смяната на орбитата или сблъсъка с голям обект, разтопил част от водата и пуснал реакция на окисление на границата между ядрото и океана, които сега могат да поддържат водата на Енцелад в течен вид.
Тези два сценария правят океана на Енцелад доста по-дружелюбен за живот, макар и по съвсем различни причини и повишават нашите шансове да открием живот в недрата на тази Сатурнова луна, заключават авторите на статията. Част от тези идеи може да се проверят буквално в края на седмицата, когато "Касини" извърши най-дълбокото гмуркане през гейзерите на тази луна на Сатурн.
