Автоматичната междупланетна станция "Нови хоризонти" (New Horizons) получи снимки на Плутон и петте му спътника. В момента тези изображения се явяват най-добрите по качество от всички налични на планетата джудже, съобщава сайтът на НАСА.
Изображението е получено чрез монтаж на снимки, направени на 26 юни в периода от 8:40 до 10:25 по Гринуич (от 11:40 до 14:25 българско време) от камерата Long Range Reconnaissance Imager (LORRI). Станцията "Нови хоризонти" в този момент се е намирала на 21,5 млн. км от Плутон.
След седем седмици анализ на данните, на 2 юли 2015 година екипът на мисията "Нови хоризонти" е взел решение да продължи движението на станцията по набелязания курс. Преди учените разглеждаха възможността за корекция на траекторията, опасявайки се от сблъсък на апарата с неизвестни небесни тела около Плутон.
По думите на изследователите те не са открили на снимките нови спътници или пръстени около Плутон. Това позволило на инженерите на НАСА на 2 юли да дадат последна команда преди сближаването на "Нови хоризонти" с планетата джудже, което довело до включването на двигателите за осигуряване на планираната маневра.
Учените отбелязват, че маневрирането ще помогне най-точно да се настроят инструментите на сондата, когато на 14 юли тя се приближи със скорост около 14 километра в секунда на минимално разстояние от 12 500 км до Плутон.
Учените познават пет спътника на Плутон. Най-големият от тях – Харон – е открит през 1978 г. от американския астроном Джеймс Кристи, а останалите – Хидра, Никта (Никс), Цербер и Стикс – с помощта на космическия телескоп "Хъбъл".
Основна задача на програмата "Нови хоризонти" е изучаването на планетите джуджета Плутон и Харон. Научното оборудване на станцията ще събере данни и за възможното наличие на магнитосфера на Плутон, състав на атмосферата, строеж на неговата повърхност, а също и взаимодействието му с Харон.
След системата Плутон-Харон специалистите от НАСА възнамеряват да използват станцията за изучаване на пояса на Кайпер, който се намира зад орбитата на планетата джудже. Поясът е съставен от астероиди, образувани от ледове – замръзнал метан, амоняк и вода. Мисията "Нови хоризонти" трябва да приключи работа в средата на 20-те години.