На Земята ледниците под влиянието на климата напредват или се отдръпват през историята на нашата планета, отбелязвайки ледниковия и междуледниковия период. На Марс обаче най-вероятно ледниковите маси са се движели много по-бавно и със свои уникални особености, пише Inverse.
Екип планетолози от САЩ и Франция под ръководството от Анна Грау Галофре са провели уникално изследване, озаглавено „Мрежите от долини и записите на заледяването на древния Марс“ и публикувано в Geophysical Research Letters. В хода на изследването учените се заели да докажат съществуването на ледени щитове на Червената планета и открили техните уникални особености.
Известно е, че движението на ледниците на Земята е оставило на повърхността своеобразни релефи под формата на U-образни долини, висящи долини и фиорди. Всички тези характерни особености на движението на ледниците обаче изобщо не са характерни за Марс – изглежда, това трябва да означава, че всички ледници на повърхността на Червената планета трябва да са били неподвижни като статуи. Оказало се, че не е така. Новото изследване доказва, че ледниковите маси на Марс също са се движели, но поради особеностите на гравитацията това е ставало много по-бавно от земните.
Галофре и колегите ѝ моделирали как марсианската гравитация ще повлияе на връзката между скоростта на ледника и начина, по който разтопената вода тече под него. По-бързото оттичане на водата би създало повече триене между скалата и ледника, което със сигурност би оставило следи. Но липсата на такива следи на Червената планета показва, че марсианските ледници са се движили и деформирали повърхността под тях с изключително ниска скорост, в сравнение с начина, по който това се е случвало на Земята.
Поради уникалните условия на Марс неговите древни ледници вероятно са се движили много бавно. NASA/JPL-Caltech/UofA
Учените открили редица геоложки следи, свидетелстващи, че Марс някога е имал свои собствени ледени щитове. Това се доказва от серия от тесни криволичещи хребети от пясък и чакъл, които по всяка вероятност са резултат от подледникови канали.
Според Анна Галофре ледниковата активност е изключително нелинейна и при различни условия ще доведе до напълно различни резултати. Докато на Земята ефектите от движението на ледниците представляват линии и морени, на Марс ще се наблюдават само канали и хребети.
По време на експеримента палеонтолозите изследвали движението на два еднакви ледника на Марс и Земята – с еднаква дебелина, температура и наличие на ледникова вода. А след това адаптирали структурата и динамиката на ледения поток към марсианските условия. В резултат на това учените успели да разберат как ще се развие подледниковия дренаж на Червената планета – каква ще бъде скоростта на ледника и каква ерозия ще оставят.
Изследването показало, че линейните форми на релефа на Земята просто не биха успели да се развият на Марс. Според авторите получените от тях данни също показват, че на Червената планета наистина е съществувал живот, и то достатъчно дълго, за да остави следи от своето съществуване. Учените смятат, че преди около четири милиарда години там, където някога е текла вода под бавно отдръпващите се ледници на Марс, може да са оцелели микробни форми на живот.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Марс е осеян с човешки боклуци
