Миналата година компанията Blue Origin извърши второто успешно изстрелване на своя космически кораб New Shepard с пътници на борда. Сред участниците в полета беше и 91-годишният Уилям Шатнър, звездата от сериала „Стар Трек“. Актьорът много години мечтаел да отиде в Космоса и да погледне Земята отстрани, но след като осъществил мечтата си, той бил смазан и натъжен. Учени обясняват защо се е случило това, пише Science Alert.
Звездата от „Стар Трек“ разказа за впечатленията си от полета в откъс от новата си книга Boldly Go, публикувана във Variety. В книгата си Шатнър отбелязва, че всичко, което е мислил и очаквал да види, в крайна сметка се е оказало грешно. В резултат, вместо безграничната радост от реализирането на една мечта, го връхлетял непоносим поток от тъга, предизвикан от контраста между студения Космос и „топлата грижа на Земята долу“.
William Shatner, the 90-year-old veteran of imaginary space voyages playing Star Trek’s Captain Kirk, blasted off for real Wednesday, becoming the oldest person to reach the final frontier in a PR bonanza for Jeff Bezos and his rocket company Blue Origin. https://t.co/SQtGYAj1pg pic.twitter.com/u8zAEiu0nj
— Spaceflight Now (@SpaceflightNow) October 13, 2021
По думите на звездата от „Стар Трек“, докато летял в Космоса, той се изправил пред много мисли за това, че човечеството унищожава Земята, че много представители на флората и фауната са на ръба на изчезване поради човешката намеса. Всичко това изпълнило актьора с ужас. В съзнанието му това пътешествие, което трябвало да бъде „празник“, се превърнало в „погребение за Земята“.
Подобни изказвания не са нови и са се срещали и преди. През 2015 г. пенсионираният астронавт на НАСА Роналд Гаран издаде книгата си „Орбитална перспектива“. В нея той описва унинието си по време на маневрата Windshield Wiper, която го изпратила в дъга над МКС през 2008 г.
По думите му, когато се приближил към върха на дъгата, времето буквално спряло. В този момент той бил препълнен от емоции и осъзнаване. Рон Гаран си спомня, че в този момент погледнал надолу към Земята и видял „този удивителен, крехък оазис“, който ни защитава от суровостта на Космоса. В този момент го обзела тъга и сякаш някой го ударил в корема.
В книгата той разказва, че тъгата в този момент се дължала на неравенството на Земята, където милиони хора нямат достъп до чиста вода и храна, докато други имат тези средства в изобилие.
Подобно мнение е изразявал и шестият човек, стъпил на Луната – Едгар Мичъл. Той си спомнил, че докато бил на Луната, мислил за живота на Земята и международната политика. „Оттам, на Луната, международната политика изглежда толкова незначителна. Иска ти се да хванеш един политик за врата, да го завлечеш на четвърт милион мили и да кажеш: „Виж, к*чи сине“.
Бившият астронавт Крис Хадфийлд също отбелязва в интервю, че след като е прекарал повече от 4000 часа в Космоса, неговата представа за планетата и „вечността на времето“ силно се изменила. В интервюто той казва, че главната „заплаха“ за нашата планета не са астероидите и слънчевите изригвания, а „ние самите“.
Учени обясниха какъв е този ефект и защо невероятно събитие като пътешествие в Космоса може да бъде толкова депресиращо и да донесе повече разочарование, отколкото радост.
Виновен е така нареченият ефект на обзора. Терминът е използван за първи път от писателя Франк Уайт през 1987 г. Предполага се, че освен перспективите, които космическият полет открива пред астронавтите, той предизвиква у тях желание да се грижат по-добре за родната си Земя.
Според Уайт всеки, който изпита това невероятно изживяване, винаги ще има обзор. Той ще види, че по същество сме в състояние само да почувстваме, че Земята е „единна система“.
Не всичко обаче е толкова лошо, колкото може да изглежда на пръв поглед. Учените са сигурни, че в „ефекта на обзора“ има и положителен момент – заедно с чувството на тъга идва и надеждата.
През 2018 г. учени са провели допитване сред астронавтите и са стигнали до извода, че тяхното възприятие за планетата след полета в Космоса се е изменило значително. В анкетата участвали общо 39 респонденти. Изследването показало, че повечето от тях след завръщането си на Земята са се включили повече в екологични програми.
Любопитно е, че в момента учените се опитват да намерят начин изкуствено да пресъздадат този „ефект на обзора“ за хора, които никога няма да могат да отидат в Космоса и да погледнат Земята отстрани. Това ще обедини човечеството в борбата срещу екологичните проблеми, които убиват планетата.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Луната бавно се отдалечава от Земята. За 2,5 млрд. години е "изминала" около 60 000 километра