За следващата си мисия, НАСА планира да изпрати апарат, подобен на дрон до най-голямата луна на Сатурн - Титан, предаде БГНЕС.
Мисията Dragonfly, която трябва да излети през 2026 година и да кацне през 2034 година, ще изпрати роторкрафт, който ще лети до десетки места през заледената луна със значителна атмосфера, която се разглежда от учените като еквивалент на много ранна ера на нашата Земя. Това е единственото небесно тяло освен нашата планета, за което се знае, че има течни реки, езера и морета на повърхността си, въпреки че те съдържат въглеводороди като метан и етан, а не вода.
"Посещение на този мистериозен океански свят може да революционизира онова, което знаем за живота във Вселената. Тази най-модерна мисия би била немислима дори преди няколко години, но сега сме готови за невероятния полет на Dragonfly", заяви администраторът на НАСА Джим Бриденстин.
НАСА добави, че превозното средство ще има осем ротора и ще лети като голям дрон. "По време на своята 2,7-годишна мисия, Dragonfly ще изследва разнообразна среда от органични дюни до дъното на кратер, където течността и сложните органични материали са живели преди няколко десетки хиляди години. Инструментите ще изследват колко далеч може да е прогресирала пребиотичната химия. Те също така ще изследват атмосферните и повърхностни свойства на Титан и неговите подпочвени океански и течни резервоари. Освен това инструментите ще търсят химически доказателства за минал или съществуващ живот", каза НАСА в изявление.
Корабът ще кацне първо в екваториалната дюна "Шангри-Ла", проучвайки района, преди да започне да извършва по -дълги полети от 8 километра. Апаратът ще събере проби от няколко зони преди да достигне най-после до кратера Селк, където има доказателства, че в миналото е имало течна вода, органични материали и енергия - потенциален първичен бульон. Надеждата е, че апаратът ще прелети повече от 175 км на повърхността на Титан.
Атмосферата на Титан е предимно от азот, подобно на земната, но е четири пъти по-плътна. Облаците и дъждовете са от метан. Втората по големина луна в Слънчевата система има дебела ледена кора, под която се намира океан, съставен предимно от вода. Подземният океан може да приютява живот, какъвто го познаваме, докато въглеводородните езера и моретата на повърхността на луната могат да съдържат форми на живот, които разчитат на различни химикали.
Титан е отдалечена на около 1,4 милиарда километра от Слънцето, а температурите на повърхността ѝ са около -179 градуса по Целзий, а налягането с около 50 процента по-високо от това на Земята.
