НАСА обяви две мисии за изследване на астероиди, които ще помогнат за разгадаването на тайните на ранната Вселена, съобщават Франс прес и в. "Дейли мейл". Мисиите са избрани измежду пет предложени проекта, два от които за изследване на Венера.
Двете мисии, наречени "Люси" и "Психея", са предпочетени заради потенциала да хвърлят нова светлина върху една от най-ранните и загадъчни епохи в историята на Слънчевата система - период от по-малко от 10 милиона години след раждането на Слънцето.
Целта на мисията "Люси" - кръстена на женския австралопитек, наричан прабабата на човечеството, ще бъдат Троянските астероиди на Юпитер, докато "Психея" ще изследва металния астероид 16 Психея - единствения по рода си обект в Слънчевата система, позиционирайки се в орбита около него. От НАСА планират сондите "Люси" и "Психея" да бъдат изстреляни съответно през октомври 2021 г. и октомври 2023 г.
След изстрелването си през 2021 г. "Люси" се очаква да стигне до първата си дестинация - Главния астероиден пояс, през 2025 г. От 2027 до 2033 г. сондата ще изследва "Троянците" на Юпитер - шест астероида, уловени в два "рояка" от гравитацията на планетата. Троянските астероиди споделят орбитата на газовия гигант, като единият "рояк" "предвожда" Юпитер в 12-годишната му обиколка около Слънцето, а другият го следва, предаде Дарик.
"Троянците" са смятани за реликви от много по-ранна епоха в историята на Слънчевата система. Според учените е възможно те да са се формирали далече отвъд настоящата орбита на Юпитер.
"Възможността за изследване на тези астероиди е уникална. Те са останки от първичен материал, от който са се формирали външните планети, и съдържат важна информация за историята на Слънчевата система. Мисията "Люси", подобно на фосила, чието име носи, ще революционизира разбирането ни за произхода на Вселената", казва Харолд Левисън от Югозападния изследователски институт в Болдър, Колорадо.
Целта на мисията "Психея" е един от най-интригуващите обекти в Главния астероиден пояс - гигантски метален астероид с диаметър около 210 километра, известен като 16 Психея, който досега никога не е бил изследван. За разлика от останалите астероиди - скалисти или ледени тела, 16 Психея е съставен основно от желязо и никел, подобно на земното ядро.
Въпросът, който вълнува учените, е дали астероидът 16 Психея представлява оголено ядро на древна планета с приблизителната големина на Марс, която в резултат на "яростни" сблъсъци преди милиарди години е изгубила външните си скални слоеве. Мисията ще помогне на специалистите да разберат как в ранната история на планети и други тела са се формирали техните слоеве - ядра, мантии и кори.
"Мисията "Психея" ще ни предостави възможност да изследваме нов тип свят - не леден, скалист като Земята или газов като Юпитер, а от метал", казва Линди Елкинс-Тантън от университета на Аризона.
След изстрелването си през октомври 2023 г. сондата "Психея" се очаква да достигне металния астероид през 2030 г. с помощта на маневра, подпомогната от земната гравитация през 2024 г.,, и близко прелитане край Марс през 2025 г.
"Люси" и "Психея" са част от програмата "Дискавъри" на НАСА, създадена през 1992 г. за детайлно изследване на Слънчевата система. Сред най-известните мисии в програмата са "Марс Патфайндър", "Месинджър", "Доун", "Кеплер", "Грейл".
