Астрофизици регистрираха излъчване от най-далечната досега галактика, се казва в съобщение на обсерваторията Кек на Хаваите.
Галактиката EGSY8p7 се намира на 13,1 млрд. светлинни години от Земята и ние я виждаме такава, каквато е била тя само 585 млн. години след Големия взрив.
Учените използвали инфрачервения спектрометър MOSFIRE и определили възрастта на галактиката, като регистрирали така наречената Лиман-алфа линия в нейния спектър.
"Постоянно наблюдаваме линията Лайман-алфа в спектрите на близките обекти, тя е един от най-сигурните показатели за формиране на звезди. Но когато се движим в дълбините на Вселената и съответно я наблюдаваме на по-ранни стадии, пространството между галактиките се оказва запълнено с все по-голямо количество водородни облаци, които поглъщат този сигнал", казва Ади Цитрин (Adi Zitrin) от Калифорнийския технологичен институт, един от авторите на изследването.
В това изследване за учените е интересно не само по себе си откриването на новата най-далечна галактика, но и фактът, че са успели да регистрират линия на Лайман-алфа в нейния спектър.
Според теоретичните изчисления Вселената е била непрозрачна за такова лъчение в първите 400 милиона години поради това, че я е изпълвал неутрален водород. След това постепенно, с появата на първите галактики, излъчването на звездите е започнало да разцепва неутралния водород на протони и електрони.
Учените смятат, че този процес е протичал постепенно – формиращите се галактики са превръщали водорода около себе си в йонизирана плазма, йонизираните участъци са се разширявали и са се наслагвали един върху друг.
Регистрирането на линия Лайман-алфа от галактиката EGSY8p7 позволява на учените да говорят, че около някои галактики водородът се е йонизирал по-рано, отколкото около други. Възможно поради това, че йонизиращото лъчение на звездите в такива галактики е било особено силно.
Статията с резултатите от изследването ще бъде публикувана в сп. Astrophysical Journal Letters.