Странен радиосигнал, идващ от точка на 15 000 светлинни години, може да сочи непотвърден тип звезда. Необичаен космически обект, наречен GPM J1839-10, излъчва радиовълни на всеки 22 минути, пише SienceAlert.
Това е невероятно бавно в сравнение с други източници на пулсиращи радиовълни. Нещо повече, дълбокото вглеждане в архивната информация разкрива, че фиксираме бавния му пулс повече от 30 години, но досега той е успявал да се изплъзне от нашето внимание. Изследването е публикувано в списание Nature.
Според учени под ръководството на астрофизичката Наташа Хърли-Уокър от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) на университета Къртин в Австралия най-вероятното обяснение е, че източникът е много бавно въртящ се магнетар.
Тайнствените радиосигнали от Космоса продължават да идват. Открити са още 25
Ако е така, това противоречи на нашето разбиране за тези звездни обекти, което означава, че трябва да се случва нещо странно. Откритието идва, след като подобен обект беше открит в Млечния път преди три години в архивни данни, публикувани в статия от 2022 г.
Наречен GLEAM-X J162759.5-523504.3, той излъчва радиовълни за около минута на всеки 18 минути, въпреки че замлъква през 2018 г. и оттогава не се чува за него. Съдейки по начина, по който се изкривява светлината, изглежда, че той идва към нас през силно магнетизирана среда.
Ultra-Long Period Magnetar from ICRAR on Vimeo.
Хърли-Уокър и нейният екип искали да видят дали могат да намерят други обекти с подобно поведение, затова провели наблюдения на южното небе, използвайки масива Murchison Widefield Array в Австралия. Те открили обект, който излъчва петминутни изблици на радиоизлъчване на всеки 22 минути.
Астрофизиците насочили други телескопи към неговите координати и разгледали архивираните данни за местоположението. Новите наблюдения им позволили да характеризират радиоизлъчването в детайли, показвайки същия обрат, което предполага промяна в магнитното поле. Архивните данни показват, че GPM J1839-10 е уловен да пулсира поне от 1988 г.
„Бях на пет години, когато нашите телескопи за първи път записаха импулси от този обект, но никой не го забеляза и той остана скрит в данните в продължение на 33 години – казва Хърли-Уокър. – Пропуснаха го, защото не очакваха да намерят нещо подобно.“
Профилът на светлината е много подобен на импулсите от магнетари. Този тип неутронна звезда е остатък от колапсиралото ядро на масивна звезда, превърнала се в свръхнова след изгаряне на термоядреното си гориво – с изключително мощно магнитно поле.
Осем вероятни извънземни сигнала откриха астрономи
Но силата на това магнитно поле корелира с периода на въртене на магнетара. Силата на магнитното поле трябва да бъде над определен праг, наречен линия на смъртта, за да генерира мощни радиоизлъчвания. Има добра причина никой да не е очаквал да намери нещо като GPM J1839-10.
„Ако приемем, че това е магнетар, не би трябвало да е възможно този обект да произвежда радиовълни. Но ние ги виждаме. И не говорим само за малък проблясък на радиоизлъчване. На всеки 22 минути той излъчва петминутен импулс на енергия с дължина на вълната и прави това от най-малко 33 години. Какъвто и механизъм да стои зад това, е необикновен.“
