Астрономи от университета в Шефилд (Великобритания) с помощта на симулация показаха как най-големите звезди решават въпроса с появата на собствените си планети. Тяхното лъчение не позволява образуването на планети гиганти като Юпитер. Тогава те просто организират малък космически грабеж – заграбват вече "готовите" планети от "звездните ясли". Или си „крадат“ тези, които са далеч от родителската звезда. Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.
Изследователският проект BEAST (B-star Exoplanet Abundance STudy) изучава екзопланети – тоест такива, които са извън Слънчевата система. Екипът наскоро открил най-малко две планети, подобни на Юпитер, обикалящи около една от масивните звезди, три пъти по-масивни от Слънцето. Теоретично около такива звезди могат да се образуват планети, но е трудно да си представим, че такива газови гиганти като Юпитер или Сатурн ще растат наблизо.
За тях средата е много враждебна: масивните звезди излъчват такова количество радиация, че не позволяват на планетите да достигнат размера на Юпитер, изпарявайки ги, преди още да са приключили формирането си.
Учените предполагат, че тези планети фактически може да са били завзети от друга система, тоест просто казано, откраднати. За да демонстрират как може да се случи това, експертите използвали компютърно моделиране.
То показало варианти кога планетата може да бъде "заимствана" от така наречените звездни ясли – тоест молекулярните облаци, където растат нови звезди и се формират системи. Или това са планети, които са се оказали твърде далеч от родителската звезда. Те се присвояват от масивни звезди.
„Знаем, че масивните звезди оказват по-голямо влияние върху тези „ясли“, отколкото слънцеподобните звезди. И тези големи звезди могат да крадат планети от други звезди или да захващат това, което наричаме „свободно плаващи“ планети. По същество това е планетарен обир", казва Ема Дъфърн-Пауъл, съавтор на изследването от Шефилдския университет.
Компютърната симулация демонстрирала, че масивните звезди оказват мощно гравитационно влияние на другите планетни системи. Захващането на планети, наречени от астрономите BEASTies, се случва средно веднъж през първите 10 милиона години от еволюцията на звездообразуващия регион. Освен това планетите, „избягали от родителите си“ в свободно плаване, се присвояват по-често.
Досега е известно за съществуването на поне две суперюпитериански планети, въртящи се около масивни звезди в асоциацията Скорпион-Кентавър. Докато скалисти планети могат да се образуват в такава среда, газовите гиганти претърпяват бързо изпарение, преди да се оформят напълно. По този начин BEAST не се въртят около своите родителски звезди, а са уловени от гравитацията на „звезди мащехи“.
Суперюпитерските планети обикалят около звезди на разстояние 290 и 556 астрономически единици. Моделирането показва, че това е в съответствие със сценария за захващане, при който масивна звезда улавя свободно летяща планета, която преди това е била изхвърлена от своята родителска система.
Асоциацията Скорпион-Кентавър е група от слабо свързани звезди от клас O и B, които съответстват на сини и синьо-бели гиганти.
Теорията, според авторите, потвърждава друго предположение: планетите на твърде далечни орбити – повече от 100 астрономически единици – може да не се въртят около родната си звезда.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Как изглежда Юпитер в естествени цветове
