Астрономи построиха нов модел на Малкия Магеланов облак въз основа на данни за движението на млади масивни звезди и структурата на междузвездното пространство. С негова помощ те са открили нови доказателства, че тази галактика джудже се състои от две структури на 16 хиляди светлинни години една от друга.
Магелановите облаци са двете най-големи галактики спътници на Млечния път. В продължение на поне седем милиарда години те взаимодействат помежду си и с нашата Галактика.
Тъй като Големият Магеланов облак е около десет пъти по-масивен от Малкия Магеланов облак, именно него най-често изследват при изчисляване на историята на движението на тези обекти. Освен това той почти е запазил своята структура. Но неговите приливни сили са оказали опустошително въздействие върху разпределението и скоростите на звездите в Малкия облак, чиято геометрия астрономите се опитват да дешифрират повече от половин век.
ОЩЕ: Животът е бил възможен само секунди след Големия взрив?
За да възстановят и точно прогнозират взаимодействието на Облаците и Млечния път, учените трябва точно да разбират структурата на Малкия облак. Затова авторите на новото изследване събрали данни от различни проучвания и построили нов модел на тази галактика джудже. Препринт на работата е публикуван в arXiv.
Въз основа на данни от обзора Gaia учените оценили скоростта на звездите в различни части на Малкия Магеланов облак. След това, по данни от обзора GASKAP в радиодиапазона, те изследвали структурата на газа в междузвездното пространство. Като комбинирали всичко това с информация от обзора APOGEE, изследователите „съединили“ звездите с местата на тяхното формиране.
След като анализирали движението и местоположението на тези звезди, международната група астрономи стигнали до извода, че скоростта не е единственият фактор, по който тези тела могат да бъдат разделени на две групи, както се смяташе досега. Съставът на звездите и междузвездния газ също се различава в двете групи. Освен това разделянето на структури е забележимо в разпределението на студения и плътен газ, от който се образуват звездите.
След като съпоставили всички параметри, учените направили извод, че Малкият Магеланов облак се състои поне от две системи. Разстоянието между тях е приблизително 16 хиляди светлинни години (около пет килопарсека). Но от гледна точка на Земята те изглеждат като една галактика, защото напълно се припокриват. Във всяка от тях се раждат нови звезди.
Възможно е двете системи да са останки от бивши галактики. Разликата в металичността на техните звезди и характеристиките на междузвездния газ може да се обясни с различни еволюционни истории.
ОЩЕ: Астрономи искат преименуване на Магелановите облаци. Името на Магелан било обидно
От друга страна, системата, разположена по-близо до нас, може да е основната галактика, а далечната да е нейна „отломка“, образувала се под влиянието на приливните сили на Големия облак. Или дори „мост” между Облаците, което обаче е малко вероятно, тъй като двете структури имат почти еднаква маса.
Ниската металичност прави Малкия Магеланов облак отлична „лаборатория“ за изучаване на физиката на междузвездното пространство по време на „космическото пладне“ при червено отместване z = 2-3, когато Вселената е била на възраст от два до три милиарда години (изключително съвпадение в стойностите). Ето защо за учените е толкова важно да разберат структурата на този сложен обект.
