В продължение на стотици милиони години нашата луна се свива като стафида. Сега учените казват, че намаляването на обиколката води до плитки лунни трусове - включително в близост до потенциалните места на НАСА за човешки посещения, предаде The Washington Post.
„Концепция, която мисля, че много хора споделят, е, че Луната е геологично мъртво тяло, че нищо на Луната никога не се променя“, каза лунният геолог Том Уотърс. Но „Луната е сеизмично активно тяло“. Изследванията на лунните тресения датират от ерата на Аполо. Най-мощното плитко лунотресение е локализирано близо до южния полюс, който е близо до местата за кацане на мисията на НАСА Artemis III за изпращане на хора обратно на Луната, потенциално през 2027 г. За района на южния лунен полюс се спекулира, че може да има лед на водна основа.
В ново проучване Уотърс и колегите му заявяват, че това мощно земетресение е свързано с група от сеизмично активни в момента разломи, които са създадени, когато Луната се е свила. Земетресенията в района може да предизвикат свлачища.
Още: Фаза на Луната на 16 януари 2024 г.
Как свиването на Луната може да доведе до лунотресения
СНИМКА: Artemis
Свиването на Луната е измеримо, но е малко. Тя се е свила с около 150 фута в диаметър през последните няколкостотин милиона години. Голяма част от свиването се дължи на естественото охлаждане на разтопеното ядро на Луната. Докато ядрото се охлажда, повърхността на Луната се свива и се приспособява към промяната в обема. Гравитационното привличане на Земята към Луната също прилага сила към лунната повърхност и добавя напрежение.
Земята не изпитва същия тип свиване. Нашето разтопено ядро също се охлажда, но земната кора е направена от мозайката от тектонични плочи, за разлика от Луната, която има една плоча. Енергията от ядрото на Земята движи тези плочи или се освобождава чрез вулканични изригвания, каза Уотърс. Свиването на нашата луна има незначителен ефект върху Земята. Промяната в размера няма да промени появата на затъмнения, например. Масата също не се променя, така че приливите и отливите на Земята не се влияят по различен начин.
Подобно на Земята, тези разломи често са свързани със сеизмична активност. Разломите могат да изглеждат като стена с височина десетки метри - откриваема, но със сигурност не е планина. Хиляди малки разломи вече са открити по цялата Луна, благодарение на изображения от Lunar Reconnaissance Orbiter на НАСА. Най-голямото лунотресение е с магнитуд 5 по скалата на Рихтер близо до южния полюс, като е свързано с група от вероятно все още активни разломи. „Няма причина да вярваме, че в момента не са активни, защото знаем, че Луната все още е гореща и вътрешността й все още се охлажда“, казва Уотърс.
Още: Луда надпревара: кой пръв отново ще изпрати човек на Луната
