Базовата температура на Космоса е около минус 270,45 градуса по Целзий – малко над абсолютната нула, точката, в която спира молекулярното движение. Но тази температура не е постоянна в цялата Слънчева система, пише LiveScience.
В Слънчевата система има участъци, които астрономите наричат "празно" пространство, чиято температура е много по-ниска. Празните участъци от пространството не са напълно празни, просто няма обекти, които да поглъщат енергията, идваща от Слънцето.
И така, кое е най-студеното място в Слънчевата система? За да се отговори на този въпрос, е необходимо да се разбере как се измерват космическите температури.
"Можем да измерим температурата, като наблюдаваме интензитета на инфрачервеното и микровълновото лъчение, изпускано от повърхността на един или друг обект. При липса на такива повърхности температурата може да бъде измерена въз основа на количеството слънчева светлина, което получава определено ъгълче от Слънчевата система", казва професорът по планетарни науки и астробиология в Лондонския университет Ян Крауфорд.
Но според Дон Полако, професор по астрономия в Университета на Уоруик, в астрономията няяма нищо просто, защото вие винаги наблюдавате, а не взаимодействате.
"Температурите винаги са приблизителни. Изчисленията ви зависят от това колко добри са вашите предположения и колко подробен е физическият модел, който използвате", казва Полако.
Изхождайки от очевидната логическа верига, най-студеното място в Слънчевата система може да бъде Плутон, като се има предвид разстоянието му от Слънцето. Но изненадващо най-студеното място може да се намира много по-близо до Земята.
Космическият кораб на НАСА Lunar Reconnaissance Orbiter, който анализира условията на Луната, е предоставил на учените пакет от данни. Анализът показал, че най-студеното място в Слънчевата система са кратерите на южния полюс на Луната, които се наричат още "постоянно засенчени региони".
Изследователите от университета в Аризона Патрик О'Брайън и Шейн Бърн също потвърждават, че кратерите с "двойни сенки" на Луната може да са най-студените места в Слънчевата система.
Тъмната материя – беглец от други измерения?
Двойно засенчените кратери са защитени не само от пряка слънчева светлина, но и от вторични източници на топлина. Например отражението на светлината от близките осветени зони, както и топлинната радиация, излъчвана от топли повърхности, отбелязват изследователите. Такива кратери обикновено имат високи ръбове, които не позволяват на слънчевата светлина да достигне дъното на кратера.
Учените смятат, че такива кратери не са виждали слънчева светлина от милиарди години. Температурата в тези кратери може да достига минус 248,15 C, въпреки че цифрите може да са по-ниски от очакваните. В същото време средната температура на повърхността на Плутон е минус 232,75 С.
Но има още едно място, което може да е по-студено от кратерите на Луната. Облакът на Оорт е регион със струпване на ледени дългопериодични комети, разположени далеч отвъд орбитата на Нептун. Въпросът е дали този регион е част от Слънчевата система.
Факт е, че НАСА едновременно вярва, че облакът на Оорт е най-отдалеченият регион на Слънчевата система, а също така, че се намира извън нейните предели.
Според изчисления на учени от Северозападния университет в Илинойс температурата в облака на Оорт може да достига минус 268,15 С, което е много под температурата в кратерите на Луната.
Ако не включваме облака на Оорт в тази класация, тогава най-студеното място в Слънчевата система ще бъде на Луната.
Колкото до Земята, най-ниската температура на нашата планета е регистрирана на руската изследователска станция „Восток“ в Антарктида и е минус 89,2 С.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Най-голямата комета лети към Слънцето. Трябва ли да се страхуваме? (ВИДЕО)
