Учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис откриха нова форма на космическо време – свръхбързи електронни дъждове, който попадат в земната атмосфера от радиационните пояси, съобщава New Atlas.
Сами по себе си дъждовете от електрони не са необичайни и като цяло не представляват заплаха. По принцип електроните, подобно на други заредени частици, се натрупват в областта на земната магнитосфера, която се нарича радиационен пояс на Ван Алън.
Радиационният пояс на Земята се състои от две части:
• Вътрешен пояс, който се намира на надморска височина от около 4 хиляди км;
• Външен пояс, който се намира на надморска височина от около 17 хиляди км.
Електроните в радиационния пояс на Ван Алън (синьо) срещат свистящи вълни (лилаво) и се изливат като дъжд към Северния полюс (червено). Сателитите THEMIS се виждат близо до радиационния пояс, докато ELFIN на Калифорнийския университет в Лос Анджелис се рее над Земята. Изображение: Zhang, et al., Nature Communications, 2022
Слънчевият вятър и слънчевите бури могат да изтласкат част от електроните от магнитосферата и те се спускат в земната атмосфера, предизвиквайки полярните сияния.
Какво причинява появата на свръхбързите дъждове от електрони?
Сега учените от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) са открили нов механизъм, който създава по-големи дъждове от електрони, за който не е било известно преди.
Според учените за това са виновни електромагнитните вълни, които взаимодействат с плазмата в магнитосферата на Земята. Тези вълни дават енергия на електроните в плазмата и ги карат да набират висока скорост. В резултат на това те изпадат от радиационните пояси. Тези дъждове от електрони се движат много по-бързо и имат много по-голям обем от обикновените електронни дъждове.
Два дни магнитни бури. За кого са опасни и какво да правим?
Учените са направили откритието благодарение на данни от микросателитите на проектите ELFIN и THEMIS. С тяхна помощ изследователите изучили дъждовете от електрони и електромагнитните вълни.
Новите данни показали, че има ясна връзка между електромагнитните вълни и свръхбързите дъждове от електрони. Учените също така установили, че подобни събития се случват най-често по време на слънчеви бури.
„Смята се, че космосът е отделен от нашата горна атмосфера, но те са неразривно свързани. Ако разберем каква е тази връзка и как се случва, тя ще предостави много полезна информация. Особено в светлината на факта, че околоземното пространство става все по-важно за навлизането на нови технологии и космическия туризъм“, казва Василис Ангелопулос от проекта ELFIN.
Изследването на учените е публикувано в списание Nature Communications.
