Преди 30 години китайското правителство стартира тайна космическа програма, чиято основна цел беше изграждането на космическа станция до 2020 г., пише The New York Times
По онова време остават 11 години преди първият тайконавт да бъде изпратен в космоса, но програмата е изправена пред сериозни трудности: китайските ракети аварират през 1991, 1992, 1995 и два пъти през 1996 г. Най-лош е инцидентът през 1996 г.: ракетата се отклони от курса, излетя в грешната посока и избухна 22 секунди след изстрелването, покривайки китайско село с отломки и пламнало гориво. В резултат на бедствието загинаха и бяха ранени най-малко 63 души.
Днес обаче грандиозните космически планове на други нации изостават с години, а Китай завърши сглобяването в орбита на космическата станция Tiangong в края на октомври, само 22 месеца по-късно от първоначално планираното. На 29 ноември т.г. мисията Shenzhou-15 стартира от космодрума Jiuquan дълбоко в пустинята Гоби и достави трима космонавти (които замениха предишния екипаж) на станцията и постави основата за нейното непрекъснато развитие.
Тези постижения в пилотираните космически полети, съчетани с последните изследвания на Луната и Марс, доказват още веднъж, че Китай се стреми към дълъг космически маратон, а не да се състезава в надпревара на 100 метра със Съединените щати. Това, че космическата програма на Китай напредва добре към дългосрочните си цели, беше потвърдено още веднъж по време на рядко случващо се посещение на чуждестранни медии в строго охраняваната пустинна ракетна база. По време на изстрелването на 29 ноември бяха записани дълги интервюта с високопоставени космически служители.
През август Пентагонът прогнозира, че Китай ще надмине САЩ по космически способности още през 2045 г.
„Мисля, че е напълно възможно да могат да ни настигнат и надминат – така е“, каза началникът на щаба на космическите сили на САЩ генерал-лейтенант Нина Арманьо на конференция в Сидни ден преди изстрелването на Shenzhou 15. „Те постигнаха невероятен прогрес."
Китайската програма стартира през 1986 г., няколко десетилетия след като американо-съветската космическа надпревара достигна кулминацията си. Тогава Дън Сяопин, върховен лидер на Китай, одобри проект 863, програма за развитие на науката и технологиите, която включва планове за пилотиран космически кораб.
Програмата започва да набира скорост през 1992 г. с проект 921. „По това време целта беше да завършим изграждането на китайската космическа станция до около 2020 г.“, каза Джоу Джиенпин, главен дизайнер на китайската пилотирана космическа програма.
След като се поколеба в началото, когато ракетите не излетяха, а избухнаха, през следващите години Китай преодоля смущението и ускори темповете. Американски компании помогнаха на Китай да реши проблеми с качеството на изработката в търсене на евтини начини за изстрелване на сателити. През 2003 г. Boeing плати 32 милиона долара глоби за нарушаване на американските закони за контрол върху износа на оръжие, след като придоби фирмата Hughes Space and Communications. Още: Млечният път се „вълнува“ и учените може би вече знаят защо
В резултат на това през 2011 г. Конгресът забрани на американските космически агенции да харчат пари за сътрудничество с Китай, освен при строго определени обстоятелства. Забраната дойде в отговор на потенциална кражба на технологии и нарушения на човешките права, които блокираха пътя на Китай към Международната космическа станция.
Републиканецът и бивш конгресмен Франк Улф, който някога прокара този закон, наскоро призна, че все още го смята за необходим. „Няма какво да си сътрудничим с Китай“.
Освен това Китай разчита на богатия руски опит, започвайки с основаването на Jiuquan през 1958 г. като военна база за разработването на първите междуконтинентални балистични ракети. А космическите кораби от серията Shenzhou силно наподобяват руския „Союз”.
Космически служители в Пекин казват, че всички части са произведени в Китай. Но признават, че дългогодишното сътрудничество със северната съседка им е било от полза.
„Пилотираната космическа програма на Китай имаше доста голям обмен с Русия по време на нейното развитие – 100% локализация не означава, че не е имало сътрудничество“, каза Джоу.
Към днешна дата Китай изпълнява свои собствени програми и не си сътрудничи с Русия за новата космическа станция.
Космическата станция Tiangong тежи почти 100 тона. Това е малко повече от американската Skylab, изстреляна през 1973 г., и по-малко от МИР, който Съветският съюз започна да сглобява в космоса през 1986 г.
Държавните медии описват Тянгун като приличен дом с три спални за китайския екипаж. Тя обаче е много по-малка от Международната космическа станция, която тежи около 450 тона и разполага със 7 места.
Китайските служители се опитват да компенсират това, което им липсва като размер, с „ефективно управление“, евфемизъм, който предполага струпване на хора и експериментиране. В същото време западни експерти отбелязаха, че МКС е дори прекомерна по размери, особено като се има предвид, че компютрите и другото научно оборудване са станали много по-компактни след разработването й през 1994 г.
С пристигането на трима астронавти на борда на Shenzhou 15 на 30 ноември Китай планира постоянно присъствие на станцията от поне 3 души. Веднъж на всеки 6 месеца техният брой ще нараства до 6 по време на смяната на екипажа.
Ji Qiming, заместник-генерален директор на инженерното бюро на Китайската пилотирана космическа програма, каза, че астронавтите от Shenzhou 15 първо ще прецизират оборудването на борда на новопостроената станция. Освен това ще завършат инсталирането, ще тестват 15 научни и експериментални възли, като ще проведат повече от 40 експеримента и технически тестове в областта на космическите изследвания, медицината, технологиите и т.н.
С ефективно управление китайската космическа станция ще предложи на учените 80% от наличните научни съоръжения на МКС, каза Джоу. Едно от тези устройства ще бъдат студените атомни часовници.
„Те могат да играят важна роля в редица фундаментални физични изследвания – например ненютоновата гравитация и гравитационното червено изместване“, каза той.
Още през следващата година космическата станция ще получи отделно изстрелян телескоп Xuntian, който ще обикаля наблизо и ще наблюдава Вселената в оптични и ултравиолетови дължини на вълните - в много отношения усъвършенствана версия на 32-годишния телескоп Хъбъл на НАСА.
"Основната характеристика на телескопа е, че той ще може да извършва широкомащабни изследвания на небето: планираме да изследваме 42% от небесната площ след 19 години", каза Джоу. "Очакваме да получим важни резултати, защото нашият телескоп ще бъде уникален в света в ултравиолетовия диапазон."
Екипажът на Shenzhou 15 също ще проведе три или четири космически разходки през следващите месеци. Освен всичко друго, те ще тестват нов роботизиран товарен портал за научни експерименти в ледения вакуум на космоса.
„Ще достигнем толкова ниски температури, че ще можем да изучаваме най-важните явления във фундаменталната физика – например кондензата на Бозе-Айнщайн“, каза Джоу, имайки предвид състоянието на агрегиране (съединяване) на материята, което се получава само при температури близо до абсолютната нула.
Въпреки ограниченията за пряко сътрудничество, китайски служители казват, че са научили важни уроци от наблюдението на американските си колеги. По-специално, те се радват, че не последваха решението на НАСА през 70-те години на миналия век да построят голяма, но скъпа совалка. Но работата на компанията на Илон Мъск ги впечатлила.
"За първи път чух за SpaceX на среща в САЩ през 2009 г. и бях много изненадан: никога не бях чувал за него преди. И се разрасна толкова бързо!", призна Джоу.
Гледайки SpaceX, китайски служители оцениха предимствата на ракетите и космическите кораби за многократна употреба.
„Космическата совалка е много сложна“, споделя Джоу, докато капсулите, използвани от Китай и SpaceX, са „технологично по-прости, осигуряват надеждност и безопасност, а също така са по-икономични“. По-късно той предположи, че "след няколко години Китай ще стигне до повторно използване на космически кораби от следващо поколение".
Развитието на космическите технологии за многократна употреба стана още по-важно след сериозните международни критики срещу китайските ракети Long March 5B („Дългият поход”) след отработване на горивото тези тежки ракети-носители излязоха извън контрол и паднаха на Земята. Посланикът на САЩ в Китай Николас Бърнс призова Китай да внимава с "неконтролираното връщане на големи ракетни тела".
Пекин беше възмутен от критиките за „Дългия поход”. Един бустер падна по време на тестов полет през 2020 г. в Западна Африка и причини щети, но няма жертви или ранени. Поне още едно изстрелване е насрочено за 2023 г., когато телескопът Xuntian влезе в орбита.
„Ние разглеждаме повторната употреба като важна цел на нашите проекти – тя идва с технически предизвикателства, но ще доведе до спестяване на разходи и ще даде тласък на развитието на цялата аерокосмическа индустрия“, каза Джоу.
Rong Yi, главен дизайнер на ракетата-носител Long March 2F, която стартира мисията Shenzhou 15, каза, че Китай е тествал прототип на течен кислород и керосин за многократна употреба на ракетен ускорител на 26 ноември. Преди това Китай усилено работеше върху технологиите за контрол, така че ракета за многократна употреба да може да кацне на строго определено място.
Освен това Хе Ю, командващ системите за пилотирани космически кораби в Китайската академия за космически технологии, каза, че Китай вече е тествал прототип на капсула за многократна употреба през май 2020 г.
Успоредно с разработването на космически кораби за многократна употреба се правят планове за изпращане на астронавти на Луната. Точният срок не беше обявен от китайски служители, но те намекнаха, че това ще се случи не по-късно от 2030 г.
„Тези работи са поставили солидна основа за пилотирано изследване на Луната", каза Джи на пресконференция на космодрума Jiuquan (Цзюцюан), след което се позова на китайската митология. „Вярвам, че мечтата на китайците да прегърнат Луната от деветото небе ще се сбъдне в близко бъдеще.”
Но пътуването до Луната не е нищо ново. Основният трофей за Китай ще е полет до Марс. В същото време се обръща специално внимание на намаляването на неговата продължителност, може би чрез използването на атомна електроцентрала вместо конвенционалните ракетни двигатели. Официалните лица са убедени, че космонавтите са длъжни да се върнат живи и здрави. Още: Секретна китайска космическа совалка пусна неизвестен обект в орбита
"На теория това е технически осъществимо, но идва с огромни инженерни предизвикателства поради мащаба. Ние изчисляваме, че с настоящата технология полетът ще отнеме поне 900 дни", каза Джоу.
Според него с атомна централа времето за пътуване може да се намали до 500 дни. Джоу не прогнозира дали Китай ще тръгне по този път.
Основният разработчик на китайската пилотирана космическа програма Хуанг Уейфен посочи като най-важната цел осигуряването на здравето на астронавтите по време на 500-дневния полет.
„Този качествен скок в летенето е много голямо предизвикателство по отношение на медицински и психологически проблеми и гаранции за живот“, каза тя.
Въпреки всички тези трудности Китай е решен да се придържа към своя дългосрочен план.
"Кацане на Луната, кацане на Марс - всичко това е огромен напредък за човешката цивилизация", споделя Джоу. "Можем да разберем и осъзнаем значението му само стъпка по стъпка. Но тяхната роля в развитието на нашата човешка цивилизация е огромна и си струва нашите усилия."
Превод: Ганчо Каменарски
