Група астрономи, използвайки данни от няколко телескопа на Европейската южна обсерватория (ESO) и други инструменти, откриха най-малко 70 нови скитащи планети в нашата галактика. Според изчисленията на учените може да има няколко милиарда такива блуждаещи небесни тела в Млечния път. Защо се разбра за тях едва наскоро и как това може да застраши Земята?
Подобряване на зрението
Всъщност човечеството не знае толкова много за случващото се извън Слънчевата система, колкото биха искали астрофизиците. И сега все още продължава периодът на активно натрупване на знания, което до голяма степен е свързано с подобряването на техническите възможности за наблюдение. Дори за нашия дом, самата Слънчева система, хората имат много малко познания по космическите стандарти. Да, близо до Земята почти всички небесни тела са преброени и включени в справочниците, но какво е отвъд орбитата на Нептун например, често можем само да гадаем и да разчитаме на теоретични изследвания, пише ТАСС.
Според съвременната теория на около една светлинна година от Слънцето се намира хипотетична сферична област на Слънчевата система - облакът на Оорт. Именно там се образуват дългопериодични комети, периодът им на въртене около Слънцето е повече от 200 години. Но все още не сме успели да видим как изглежда този облак – той е твърде далеч. Най-бързата от космическите сонди, напускащи Слънчевата система – „Вояджър 1“, ще стигне там едва след десетки хиляди години и по това време очевидно няма вече да функционира. Няма да видим облака на Оорт и с телескопи - съвременната оптика все още не е способна на това.
Извън границите на Слънчевата система ситуацията е още по-сложна. Човечеството може да съзерцава само много ярки източници като звездите. Повечето други обекти се намират с помощта на математически изчисления и наблюдение на особеностите на светимостта на по-забележими обекти. Именно промяната на светлината, изкривяването на разпространението на електромагнитното лъчение под въздействието на гравитацията от други обекти е позволило на хората да видят невидимото - да намерят планети близо до други звезди. Така че обикновено екзопланета се открива чрез гравитационното привличане, което упражнява върху звездата си (метод на радиалната скорост) или от яркостта на системата, която отслабва, когато планетата минава пред звездата (транзитен метод).
Изстиващи светове
Но това няма да работи със "скитащите планети", защото те не са свързани от гравитацията със звезди. Това са планетите, които по някаква причина са се откъснали от гравитацията на своята звезда и са поели на свободно плаване. През 2011 г. учени въз основа на измервания са предположили, че може да има много такива планети - без тяхна "родна" звезда, - а през 2021 г. група европейски учени са успели да открият малка част от тях с помощта на много интересен метод. Европейските специалисти се възползвали от факта, че за няколко милиона години от тяхното формиране тези планети все още са достатъчно горещи, за да светят в инфрачервения диапазон. Това ги прави достъпни за директно откриване с чувствителни камери, монтирани на големи телескопи.
Казано по-просто, няма да можете да видите черна котка в напълно тъмна стая с обикновено око, защото нищо не я осветява, но можете да използвате инфрачервена камера и да видите нейното топлинно сияние.
Вярно е, че този метод работи само за планети, които все още са горещи и с достатъчен размер. Именно затова всички открити скитащи планети имат маса, сравнима с тази на Юпитер – 300 пъти повече от масата на Земята. Тоест най-вероятно съществуват малки скитащи планети с размери, подобни на Земята, но засега не можем да ги открием.
За да открият тези 70 планети, учените са използвали данни от повече от 20 години наблюдения. Един от авторите на изследването - Нурия Мире-Ройг от Астрофизичната лаборатория в Бордо (Франция) и Виенския университет (Австрия), казва: „Измерихме микроскопичните движения, цветовете и яркостта на десетки милиони източници на голяма площ от небето, тези измервания ни позволиха надеждно да идентифицираме най-бледите обекти в тази област – блуждаещи планети.“
В същото време, като се има предвид огромните размери на космическото пространство, шансът да се натъкнем на такава скитаща планета (дори и да има няколко милиарда от тях в Млечния път) все още е практически нулев. Извън звездните системи пространството е празно, в него почти няма материя. Това означава, че дори такава планета да е на пътя на Слънчевата система, е изключително малко вероятно това да се отрази на живота на земляните.
От техниката до фантастиката
За да научим повече за бродещите планети, трябва да чакаме подобряването на техническите възможности за наблюдение. Учените много се надяват, че по-ефективно ще откриват такива небесни тела с помощта на „Изключително голям телескоп“ (ELT). В момента в Чили все още се строи астрономическа обсерватория, чийто основен инструмент ще бъде телескоп със сегментно огледало с диаметър почти 40 метра, състоящо се от 798 шестоъгълни секции с диаметър 1,4 м всяка. Ако всичко върви по план, този гигант ще бъде готов през 2027 г. Тогава вероятно ще можем да научим повече за тези странни и интересни обекти, както и за други тайни на Космоса.
А какво ще стане, ако всяка такава планета е умираща цивилизация, замръзваща без топлината на звезда, откъснала се от светилото и носещ се из космическата тъма, подгрявана само от топлинните процеси, протичащи във вътрешността в планетата? Между другото, в скорошния китайски научнофантастичен филм „Скитаща Земя“ (2019) нашата планета се превръща в такъв „скитник“: Слънцето се готви да угасне и с помощта на огромни двигатели, инсталирани по целия свят, земляните се превръщат планетата в огромен междузвезден космически кораб.
Само фантастика ли е това? Известната ни реалност засега се заключава в това, че благодарение на съвременните технологии астрономите научават все повече и повече за света около нас, като стъпка по стъпка увеличават границите на знанията ни за Вселената.