Космическата сонда Voyager 1 напусна пределите на Слънчевата система и се превърна в първия предмет, създаден от хора, който достига толкова далеч в космоса. Официалното съобщение на НАСА идва 36 години след изстрелването на Voyager 1 през 1977 г., предаде Стандарт нюз
Изследователската сонда на НАСА в момента се намира на разстояние от 19 милиарда километра от Слънцето в "транзитна зона" на ръба на слънчевата система. На борда на Voyager се намира диск с избрана информация от световната наука и култура, която да представи човешката раса на потенциални извънземни цивилизации. Българската песен "Излел е Дельо Хайдутин" в изпълнение на Валя Балканска е включена във "визитката" на нашата планета.
За да изчислят разстоянието, учените изследвали плазмата, намираща се в пространството около апарата, за да потвърдят местонахождението на сондата. Плазмата представля йонизиран газ, който съдържа някои от най-бавнодвижещите се частици в космоса. Плазмата в балона на слънчевата система, или хелиосферата, е изпълнен с йонизиран газ, движещ се навън от слънцето. Плазмата в междузвездното пространство пък е резултат от експлодирали преди милиони години, близко намиращи се, големи звезди.
Учените е трябвало да намерят друг начин да измерят плазмената среда около Voyager, тъй като тя няма работещ плазма сензор. Те са изследвали плътността й, след като космическият апарат засякъл плазмени вибрации, чието движение е било регистрирано от сензора на Voyager за плазмени вълни. Тези вибрации са били в резултат от изригване на слънцето през март 2012 година, което е изпратило вълна от вятър и магнитни полета. Вълната е достигнала сондата през април 2013 година, което е накарало плазмата около космическия апарат да вибрира. Височината на трептенето им е помогнало на учените да заключат, че плазмата около Voyager е 40 пъти по плътна от тази, която се намира във външните слоеве на хелиосферата.
"Ние подскочихме от местата си, когато видяхме тези трептения в данните – те ни показаха, че космическият апарат се намира в напълно нов регион, сравним с това, което се предполага да има в междузвездното пространство и абсолютно различно от слънчевия балон", каза Дон Гърнет, един от главните учени, работещи върху апарата на Voyager за засичане на плазмени вълни.
