Най-големият спътник на Плутон – Харон, в древността е имал океан под повърхността, който днес е замразен, смятат учените от НАСА.
Учените заподозрели съществуването на подповърхностен океан, като изучили снимки на спътника на планетата джудже, получени от сондата „Нови хоризонти“. На тях може да се разгледат релефи, чието възникване се обяснява с разширението на вода при прехода ѝ от течна в твърда фаза.
Страната на Харон, която „Нови хоризонти“ е успял да изследва през юли 2015 година, има тектонични разломи, появили се по-скоро поради разтягането на вътрешната материя на спътника.
В древността, когато температурите на Харон са били по-високи от днес, вътрешната радиоактивна топлина на спътника може да е поддържала съществуването на течен подповърхностен океан. С течение на времето небесното тяло е изстинало, а водата в него е замръзнала, което може да е предизвикало наблюдаваните от учените разломи на повърхността на Харон.
По-конкретно по подобен начин на спътника на Плутон може да е възникнал голям екваториален каньон, получил неофициалното название Серенити Часма (Serenity Chasma). Образуванието достига дължина 1800 километра и дълбочина 7,5 км. Това е един от най-големите каньони в Слънчевата система. За сравнение Гранд каньон в САЩ има дължина 446 километра и дълбочина 1,6 км.
На представеното от НАСА изображение, получено от научния инструмент LORRI (Long-Range Reconnaissance Imager) на станцията „Нови хоризонти“ е показан участък от повърхността на Харон с размери 386 на 175 километра. Резолюцията на изображението е 394 метра на пиксел. Снимката е получена от разстояние 78 700 километра от Харон 1,6 часа след сближаването на „Нови хоризонти“ с Плутон.
На 14 юли 2015 г. автоматичната междупланетна станция „Нови хоризонти“ се сближи максимално с Плутон и неговите спътници. През 2019 година сондата ще достигне планетоида 2014 MU69, разположен на 1,6 млрд. километра от Плутон в пояса на Кайпер.
