Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Гигантски поток магма е открит в недрата на Марс

07 декември 2022, 20:36 часа • 8881 прочитания

Изглежда, че Марс далеч не е толкова мъртъв, колкото изглежда. Много признаци сочат, че под неговата повърхност може да продължава движенето на магма и че горещ мантиен плюм (струя) се издига под кората в равнината Елизиум. Това прави вътрешността на Червената планета малко по-подходяща за живот.

На пръв поглед Марс е планета, чиято геоложка активност отдавна е спряла. Старата му кора не съдържа свежи следи от вулканизъм и движение на плочи и няма глобално магнитно поле. Само отделни свидетелства може да сочат, че в недрата на Червената планета продължават бавните движения на магма. По-специално, в района на браздите Цербер (дълбоки пукнатини в кората на Марс) в обширната равнина Елизиум повърхността е сравнително млада, а работещата недалече сонда Mars InSight многократно е регистрирала марсотресения.

Авторите на новата статия, публикувана в списание Nature Astronomy, са събрали тези свидетелства и са разработили модел, който описва вътрешността на равнината Елизиум. Той предсказва, че под повърхността ѝ се крие горещ мантиен плюм. На Земята такива възходящи течения на мантията се издигат към кората и могат бавно да се излеят на повърхността през пукнатини. Гравитационните аномалии в равнината Елизиум, епицентри на близки марсотресения и други данни показват, че плюмът на Марс е с диаметър над 3500 километра и се нагрява с 95 – 285 градуса по Целзий по-силно от околните скали.

Такива размери са напълно съпоставими с размера на мантийните плюмове на Земята, макар че съседната планета е приблизително два пъти по-малка от нашата. Учените свързват това със значително по-малката гравитация на Марс. Според изчисленията на авторите центърът на мантийния плюм може да се намира точно в средата на браздите Цербер, където се намират най-младите скали, както и епицентровете на повечето от местните трусове, които е фиксирал апаратът Mars InSight.

Работата на геолозите от Аризонския университет Адриен Брокет и Джефри Андрюс-Хана показва, че недрата на Марс са много по-подвижни и топли, отколкото се смяташе досега. Може би това им позволява да поддържат резервоари с течна вода под повърхността на Червената планета. Може би в тези резервоари местният живот е намерил подслон.

През 2021 г. в списание Icarus беше публикувана любопитна статия. Астрономите откриха нещо много подобно на пресни вулканични отлагания на снимки с апарата Mars Reconnaissance Orbiter. Това е тъмно петно ​​около една от така наречените бразди на Цербер. Петното ​​е почти симетрично и не е издължено по посока на преобладаващите ветрове. Така че е трудно да се припише произходът му на капризите на Еол. Отлаганията имат висок топлинен капацитет: те се нагряват бавно и също толкова бавно изстиват. В комбинация с цвета това кара да се подозира, че са съставени от вулканичния минерал пироксен.

Подобни структури неведнъж са откривани на Луната и Меркурий и обикновено се считат за вулканични. Но за разлика от своите двойници на други небесни тела, петното на Марс е много младо. То е на възраст от 50 до 200 хиляди години. Дори на Земята с нейните движещи се плочи вулканите на тази възраст може да са активни, а още повече на Марс.

Авторите на статията в Icarus веднага отбелязаха, че именно в района на браздите Цербер са разположени епицентрите на най-силните трусове, регистрирани от сеизмографа на InSight.

В статия от октомври 2022 г. в списанието Nature Astronomy учените са анализирали данни за много марсотресения, тъй като вече са регистрирани повече от 1300. Експертите са идентифицирали специален клас трусове на Марс: нискочестотни. По характера на сигнала те са доста подобни на събитията, познати на земните сеизмолози. Може да се надяваме, че причината за подобни трусове не е в пукането на свиващата се кора и не е в редките падания на метеорити, а в геоложката активност на Марс.

За 18 от 24 такива нискочестотни труса е било възможно да се определи разстоянието между сеизмографа и епицентъра. И то съвпада (в границите на грешката) с разстоянието до браздите на Цербер. Тоест до самото място, където са открити пресни вулканични отлагания или нещо много подобно.

Но и това не е всичко. Съдейки по скоростта на сеизмичните вълни, те са преминали през течна или почти течна среда. Мантията, припомняме, е твърда. И кората също е твърда. Какво тогава може да бъде течно? Магмата.

Изглежда, има магмена камера под дъното на поне една от браздите на Цербер. Ако наистина е така, тогава самата пукнатина най-вероятно се е образувала в резултат на вулканична катастрофа, а не на постепенно напукване на изстиващата кора. И най-важното е, че докато магмата остава течна, тя може да изригне на повърхността. Може да се събуди марсиански вулкан.

Две независими свидетелства – снимки от орбита и сеизмограми от повърхността – не са малко. Но учените приемат много сериозно понятието „установен факт“. Те може да се поддадат на желанието да направят голямо изявление, но в собствения си кръг не бързат със заключенията, бавно и педантично трупат аргументи за и против. Може би един ден на Марс ще се появи цяла мрежа от сеизмографи. А може и да имаме голям късмет и орбиталните апарати да заснемат процеса на изригване на вулкан на Марс.

ОЩЕ: Изследване свидетелства в полза на съществуването на живот на Марс

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес