Институтът за фундаментални въпроси (FQXi) е публикувал доклад на своите изследователи, който предполага, че разумният живот в нашата Вселена би могъл да еволюира при напълно различни физически условия. Новото изследване всъщност подкопава основния аргумент в подкрепа на теорията за съществуването на паралелни вселени.
Както съобщава Phys.org, изследването е засегнало проблема за така наречената фина настройка на Вселената. Една от популярните теории гласи, че познатият ни Космос сякаш е бил специално пригоден за развитието на разумен живот. Тази теория предполага, че ако стойностите на някои от физическите параметри – например като масите на елементарните частици, се променят дори незначително, тогава възникването на живот би станало невъзможно.
Но тук възниква въпросът: защо познатите ни физически условия са адаптирани за човешкото съществуване? Отговорът дава теорията за мултивселена. Тя твърди, че има безкраен брой паралелни вселени, всяка с различни физически параметри. В една от тези вселени параметрите се оказали подходящи за развитието на живота.
„Според новите изчисления настройката, необходима за това някои от тези физически параметри да породят живот, се оказа по-малко точна от настройката, необходима за намиране на конкретна радиостанция - казва водещият автор Мириам Франкел. - Ако това е вярно, то предполагаемата фина настройка на Вселената може да бъде илюзия."
В доклада се отбелязва, че е наивно да се вярва, че животът зависи единствено от удивително малки вариации във физическите величини. Учените доказват, че той може да приеме съвсем различна форма. Това е възможно, ако няколко физически параметъра се разглеждат като променящи се едновременно. Такъв сценарий, според авторите, премахва проблема с фината настройка. С други думи, нашата Вселена не е резултат от някаква фина настройка и е способна да произвежда живот при много по-широк диапазон от обстоятелства, отколкото се смяташе по-рано.
Снимка: iStock
По-рано екип физици от Франция и Швейцария предложиха алтернативен модел на формирането на Вселената, обяснявайки едновременно няколко несъответствия на Стандартния модел на физиката. Резултатите от експерименти, проведени от учените, потвърдили валидността на основните положения на Стандартния модел на физиката на елементарните частици.
Този модел точно описва повечето от взаимодействията на основните частици на нашата Вселена, но има и очевидни пропуски. По-специално в него отсъстват частици тъмна материя - това не позволява да се обясни ускореното разширяване на Вселената, а масата на Хигс бозона, предсказана от този модел, е поне три пъти по-голяма от получената в експерименти.
За да обяснят последното несъответствие във физиката, Рафаеле Тито д'Аньоло от френския университет Париж-Сакла и Даниеле Терези от ЦЕРН са предложили алтернативен модел, базиран на хипотезата за мултивселена.
Тази хипотеза предполага, че по времето, когато се е формирала нашата Вселена, е имало много други паралелни вселени. Разпределението на бозоните на Хигс между различните вселени и техните региони е било нееднородно – едни области са съдържали тежки бозони, а други - по-леки.