Астрофизици откриха в сравнително малка галактика, съществуваща в зората на Вселената, уникална свръхмасивна черна дупка с аномално висока маса. Това накарало учените да се усъмнят във всички теории за живота на галактиките, става ясно от статия, публикувана в сп. Science.
"По време на наблюденията се опитвахме да търсим "нормални" черни дупки и галактики, а не екзотични варианти. Нашият проект е предвиден за търсенето на свръхмасивни черни дупки със "средна маса", които населяват повечето галактики днес. Бяхме просто шокирани да открием такава изключително голяма черна дупка в тази ранна епоха", казва Меган Ури (Megan Urry) от Йейлския университет (САЩ).
Ури и колегите ѝ наблюдавали най-далечните галактики във Вселената с помощта на орбиталните телескопи XMM-Newton и "Чандра", които работят в рентгеновия диапазон. Ние виждаме тези галактики, каквито са били те около 1,5-2 милиарда след Големия взрив, в първите епохи от живота на Вселената и по време на формирането на най-ранните галактики.
Изучавайки тези галактики и свръхмасивните черни дупки в техните ядра, екипът на Ури се натъкнал на изключително необичайния обект CID-947. Той се явява най-обикновена галактика, а масата на звездите в нея е само 44 млрд. пъти по-голяма от тази на нашето Слънце. За сравнение този показател за Млечния път, който се смята за неголяма спирална галактика, е 64 млрд. слънчеви маси.
Но масата на свръхмасивната черна дупка в нейния център се оказала невероятно голяма. Според изчисленията на Ури масата превишава слънчевата почти седем милиарда пъти, което прави този обект една от най-големите черни дупки в младата Вселена.
Такъв резултат изцяло противоречи на утвърдените теории за ръста на черните дупки в галактичните ядра, които твърдят, че галактиките и живеещите в центровете им черни дупки растат приблизително с еднаква скорост и че техните маси винаги се съотнасят като 1 към 500. В случая с CID-947 черната дупка е "само" осем пъти по-лека от цялата галактика.
Това означава, че тя е нараствала много по-бързо от останалата част на галактиката, буквално "изяждайки" почти целия газ, който е попадал в CID-947 от междугалактичната среда, доста по-богата и плътна в сравнение със сега.
Подобен извод не само противоречи на теориите за ръста на галактиките, но и свидетелства, че свръхмасивните черни дупки невинаги са задушавали процеса на звездообразуване, както смятат днес учените. Всичко това сочи, че текущите представи за живота на ранната Вселена се нуждаят от коренно преразглеждане.
