Смъртта на трима астронавти по време на наземни тестове за лунната програма е била резултат от сериозни инженерни грешки. Корабът бил пълен с чист кислород под налягане и било невъзможно астронавтите да се измъкнат от командния модул. В резултат на това спасителният екип не успял да извади навреме хората от огъня, а околните само чули виковете на астронавтите по радиото.
На 27 януари 1967 г. екипажът на „Аполо 1“ загива по време на репетиция за изстрелване в Космоса от Кейп Канаверал, Флорида. Смятало се, че това ще бъде първото пилотирано изстрелване на космически кораб „Аполо“ - по време на тестовия полет астронавтите трябвало да излязат на ниска околоземна орбита и да се върнат обратно.
През май 1961 г. президентът на САЩ Джон Кенеди предложил да се организира мисия за кацане на хора на Луната. По това време само един американец – Алън Шепърд – бил летял в Космоса и следователно били необходими мащабни инвестиции и проектантска работа за реализиране на амбициозния план, наречен по-късно „Аполо“. По-специално мисията се нуждаела от кораб, с който астронавтите да стигнат до лунна орбита и да се върнат обратно. Освен това този кораб е трябвало да носи стикован лунен спускаем модул.
Корабът и лунният модул се считали за едно цяло и получили същото име като програмата. Частта, с която астронавтите излитали от Земята и в която се връщали от лунна орбита, били наречени команден и служебен отсек.
Командното отделение било проектирано за доста удобен живот на хората в продължение на много дни, вътре се поддържала температура от 21-27 градуса и годна за дишане атмосфера.
Командният модул CM 012 в завода на North American Aviation. Снимка: NASA / Public Domain
По това време НАСА решила да използва чист кислород без примес на азот. По време на полета това позволявало значително снижаване на налягането и намаляване на натоварването на апарата, но при старта налягането било високо, за да се избегне компресия от земната атмосфера. Освен това отказът от азот намалявал риска от декомпресионна болест, която може да възникне по време на излитане. Става дума за това, че рязкото спадане на налягането често води до образуване на газови мехурчета в кръвта. Скоро станало ясно, че изборът на атмосфера с такъв състав и високо налягане при старт е било фатална грешка на НАСА.
Изпитателен полет бил насрочен за 21 февруари 1967 г. Екипажът се състоял от командира на кораба Върджил Грисъм - първият човек, пребивавал два пъти в Космоса, Едуард Уайт, по-рано излизал в Открития космос, и Роджър Чафи, за когото този орбитален полет щял да бъде първият. И тримата били опитни пилоти: Грисъм извършил над сто полета с изтребител F-86 по време на Корейската война, Уайт служил в изтребителна ескадрила в Западна Германия, а Чафи летял с разузнавателен самолет A3D.
На 27 януари се провел наземен тест на космическия кораб, по време на който астронавтите влезли вътре и всички системи работели в симулиран автономен режим, сякаш изключени от всички наземни служби. Люкът на кораба бил затворен и атмосферата била заменена с чист кислород с налягане, по-високо от атмосферното. Екипажът симулирал предстартова подготовка, когато внезапно в шина с променлив ток номер 2 скочило напрежението.
Девет секунди по-късно един от астронавтите извикал в микрофона: „Хей! Огън!", и се чул шум. След няколко секунди друг глас казал: „Имаме пожар в пилотската кабина.“
Изгорялата капсула на "Аполо 1". Снимка: NASA / Public Domain
Настанала тишина за седем секунди, след което предавателят се включил отново и се разнесъл вик, който различни хора чули като „гасят голям пожар – да се махаме оттук... отворете го“ или „имаме голям пожар – да изчезваме оттук... ние горим“.
Предавателят се изключил след пет секунди.
Пожарът в чист кислород бил толкова силен, че корабът пламнал от високата температура и огнените езици се показали навън. Високата температура и гъстият дим, срещу който газовите филтри не помогнали, довели до факта, че персоналът не можал да отвори кораба навреме и да спаси екипажа. Освен това имало опасения, че огънят ще запали твърдото гориво на аварийно-спасителната ракета над командния модул, убивайки всички наоколо.
Отварянето на люка отнело пет минути. Когато димът се разсеял, работниците от изпитателния комплекс видели телата на астронавтите, единият от които станал от креслото си и се опитал да отвори люка преди смъртта си, но не можал да направи това поради прекомерното налягане вътре. Поради това, че найлоновите части на костюмите се стопили и залепнали за кораба, повече от час телата не можели да бъдат изнесени навън. Непосредствената причина за смъртта на астронавтите била излишъкът от въглероден окис.
Евакуационният люк. Снимка: NASA / Public Domain
Впоследствие заместник-ръководителят на НАСА Робърт Сиймънс назовал за най-голямата грешка факта, че преди изпитанията с участието на хора не са провели тестове за пожарна безопасност. Поради това инженерите не знаели, че в атмосфера от чист кислород горят дори онези материали, които обикновено се считат за незапалими.
Според резултатите от разследването били посочени следните причини за трагедията: ненадеждно окабеляване, атмосфера от чист кислород с високо налягане, запалими материали в кабината, невъзможност за бързо отваряне на люка и обща неподготвеност за извънредни ситуации. Някои от изброените по-горе елементи били предмет на съзнателен избор: например компанията North American предложила да се монтират пироболтове на люка за авариен изход, но инженерите на НАСА се опасявали, че това може да доведе до спонтанно отваряне, както по време на мисията „Мъркюри-4“.
След пожара било решено, че за всички пилотирани мисии ще се използва модернизиран кораб „Аполо“ Block II. По-специално, при старт в него се използвала смес от кислород и азот в съотношение 60 към 40 и чак по време на полет атмосферата се заменяла с чист кислород. Навсякъде, където било възможно, детайлите в кабината били заменени с негорими, а вместо от найлон скафандрите били изработвани от незапалима фибростъклена тъкан Beta. Най-накрая - новият люк се отварял навън и за това били необходими само пет секунди. Макар че полетът така и не се състоял, вдовиците на астронавтите поискали името "Аполо 1" да остане запазено за тази неуспешна мисия.
Унищожената кабина на "Аполо 1". Снимка: NASA / Public Domain
Гибелта на екипажа на „Аполо 1“ илюстрира с каква трудна задача е трябвало да се сблъска човечеството при излизане в Космоса. Подобна трагедия се случила и в СССР през 1961 г., когато малко преди полета на Гагарин космонавтът Валентин Бондаренко преминавал изпитания в барокамера. Там също била използвана атмосфера с 40 процента концентрация на кислород и било невъзможно люкът да се отвори бързо. В резултат, когато Бондаренко хвърлил напоена със спирт вата, тя паднала върху нажежена спирала, лумнал пожар и космонавтът получил тежки изгаряния, от които починал няколко дни по-късно.
