Софи Кастнер е композитор, който превежда неслушаемото в музика, превръщайки данните, излъчвани от сърцето на нашия Млечен път, в симфония.
„Това е като да напишеш измислена история, която до голяма степен се основава на реални факти“, казва тя.
Нейното произведение „Където успоредните линии се събират“ черпи от един конкретен портрет на централния регион на нашата родна галактика, известен като Галактичен център. Физическото наблюдение на това изображение може да бъде малко дезориентиращо. То е уловено в различни дължини на светлинните вълни – рентгенови, инфрачервени и оптични – от няколко мощни апарата в Дълбокия космос – телескопите Chandra, Hubble и Spitzer на НАСА, пише Space.com.
Но вместо да се опита да придаде звуков смисъл на това комбинирано изображение от 2009 г. в неговата цялост, Кастнер е решила да се съсредоточи върху три ключови елемента. Първият е двойна звездна система, разкрита в рентгенови дължини на вълните, обозначена с яркосиньо кълбо вляво на изображението; вторият е групата от извитите нишки, които виждаме; и третият е най-голям от всички: свръхмасивната черна дупка Стрелец A*, която дебне в сърцето на нашия Млечен път.
ОЩЕ: Гигант произвежда най-ниската музикална нота във Вселената (АУДИО)
NASA/CXC/SAO/Sophie Kastner
„Исках да привлека вниманието на слушателя към по-малки събития в рамките на по-големия набор от данни“, казва Кастнер.
Но може би се чудите: Как данните от телескопите могат да се превърнат в саундтрак на Вселената? Е, както се казва: „В Космоса никой не може да те чуе да крещиш“.
Някой обаче може да гледа и интерпретира вашия писък.
В известен смисъл звуковите вълни могат да се разглеждат като вибрации, разпространяващи се през атоми и молекули, носещи се във въздуха. На Земята във въздуха ни има много различни неща – вълните, свързани с почукване на вратата ви например, могат да преминат през въздуха на къщата до ушите ви. Но в Космоса няма „въздух“. Там цари вакуум.
Ако извикате в Космоса, звуковите вълни, които бихте създали, всъщност няма да могат да вибрират, така че някой, който стои на няколко метра от вас, няма да ви чуе. Дори ако Галактичният център беше изпълнен с невероятни шумове, ние нямаше да можем да ги чуем, освен ако нямаше достатъчно околни атоми, през които тези звукови вълни да се разпространяват. А по-често, когато става въпрос за космически обекти, няма достатъчно атоми.
Проектът за сонификация в рентгеновия център Chandra на НАСА е организация, посветена на преодоляването на това препятствие, целяща да въведе друг човешки усет в изследването на Космоса.
Точно както учените вземат данни от рентгенови телескопи, уловени в дължини на вълните, невидими за човешкото око, и ги превеждат във видими форми, на които можем да се възхищаваме, Проектът за сонификация взема такива данни и ги превръща в звуци, които можем да чуем. Организацията вече е направила това със солидно количество космически чудеса като остатъка от свръхнова Касиопея А, група от галактики, известни като Квинтета на Стефан, и мъглявината Карина, както се вижда от иновативния космически телескоп „Джеймс Уеб“.
Усилията за сонификация като тези са особено възхвалявани от научната общност, защото „слушането“ на изображение от Дълбокия космос може да позволи на космическите ентусиасти с увредено зрение да установят по-дълбока връзка с това, което се намира в далечните краища на Космоса.
За да бъде ясно, нито една от частите, свързани с тези гореспоменати изображения, не е направена със звуци, буквално записани в Космоса. Те са аудиоинтерпретации на данни, точно както изображенията на телескопа „Джеймс Уеб“ са оптични интерпретации на инфрачервени сигнали.
„В някои отношения това е просто още един начин хората да взаимодействат с нощното небе, точно както са го правили през цялата записана история“, казва Кимбърли Арканд, учен по визуализация и нововъзникващи технологии на „Чандра“. „Използваме различни инструменти, но концепцията да бъдем вдъхновени от небесата, за да правим изкуство, остава същата.“
Подобна интерпретация е точно това, което Кастнер е направила с новата си композиция, наистина сближавайки успоредните линии на науката и песента – и нотният лист за парчето всъщност е достъпен онлайн за всеки, който може да се пробва.
ОЩЕ: Странната причина, поради която цялата Вселена бучи
Колкото до това, което чуваме, симфонията на Кастнер е разделена на три части, които се „свирят“ от ляво надясно. „Светлината на обекти, разположени към горната част на изображението, се чува като по-високи тонове, докато интензитетът на светлината контролира силата на звука – казва екипът за сонификация. – Звездите и компактните източници се преобразуват в отделни ноти, докато обширните облаци от газ и прах създават развиващо се бучене.“
Кресчендото се случва, когато композицията удари светлата област в долния десен ъгъл на изображението. Това е мястото, където се намира свръхмасивната черна дупка Sgr A* и където облаците от газ и прах блестят най-ярко.
