Из цялата Вселена са разпръснати хищни черни дупки, които засмукват газ, прах, светлина и дори други черни дупки в пастта си, за да не бъдат видени никога повече.
Подобно на вълна, която тегли плувците навътре към морето, гравитацията във вътрешността на черна дупка изтегля материята през точка, от която няма връщане, наречена хоризонт на събитията, и я кондензира толкова плътно, че физиката, каквато я познаваме, започва да се разпада, създавайки „сингулярност“.
Може ли Земята да е в черна дупка?
Именно тази сингулярност по-специално притеснява физиците, защото поставя под въпрос най-важните им теории за Вселената, пише Popular Mechanics.
Ето защо теоретичният физик Никодем Поплавски през 2010 г. задава въпроса: Какво ще стане, ако черните дупки изобщо не съдържат сингулярност?. Вместо това теорията на Поплавски предполага, че центърът на черна дупка може да съдържа портал към друга Вселена. Още по-странно, неговата теория предсказва, че така може да е създадена и нашата собствена Вселена.
Статия, описваща тази работа, озаглавена „Радиално движение в мост на Айнщайн – Розен“, беше публикувана преди 14 години в списанието Physics Letters B. Теорията привлича вниманието по това време, но тази тема все още е остава ниша сред физиците. Много изследователи или са продължили напред, или изобщо не са чували за идеята.
„Не е лесно да се намери специалист по тази тема“, казва д-р Николай Горкавий, астрофизик и програмист в НАСА, който, заедно с Нобеловия лауреат Джон Мадър е разработил теория за пулсиращите вселени в черните дупки.
Централна концепция, движеща теорията на Поплавски за черните дупки, е идеята за нещо, наречено усукване, което се държи подобно на гравитационна сила, действаща върху материята във Вселената. Космологичното усукване все още не е нещо, което науката е доказала или опровергала, но това е голяма идея, която Поплавски вярва, че си струва да се преследва, защото може да промени начина, по който разбираме физиката.
„Усукването [може] да премахне безкрайностите“, казва Поплавски, имайки предвид физическите изчисления на високо ниво. „Усукването прави физиката крайна.“
Привидно теорията на Поплавски е достатъчно проста. Той обяснява, че „другата страна“ на черна дупка не завършва в сингулярност, а вместо това е свързана чрез мост Айнщайн – Розен (иначе известен като червеева дупка) с нещо, наречено бяла дупка. Както подсказва името ѝ, бялата дупка е противоположна на черната дупка по много признаци; където черна дупка поглъща цялата светлина и материя, бялата дупка може да ги разлива.
Мистериозният близнак: Какво е бяла дупка и съществува ли изобщо?
Физиците първоначално са обмислили идеята през 60-те и 70-те години на миналия век, казва Поплавски, но им е липсвал механизъм, който да я обясни. „При изключително големи плътности усукването изглежда като гравитационна, отблъскваща сила“, обяснява той. „Ето как може да предотврати сингулярностите.“
Поплавски вярва, че тази космическа тунелна система може да обясни създаването на цялата материя в нашата Вселена.
„Мисля, че това, което се случи, е, че когато родителската вселена на черната дупка се срива … [поради] усукване, сингулярност не се формира“, обяснява той. „Тъй като материята вече е в хоризонта на събитията и искаше да се движи, решава да създаде ново пространство. Което всъщност е нашата нарастваща Вселена.“
Тази експлозия на материя, цялата наведнъж през задната врата на черна дупка, е начинът, по който теорията на Поплавски интерпретира Големия взрив. Или, както вярват Поплавски и шепа други космолози – Големият отскок. Вместо един-единствен момент на създаване, Големият отскок теоретизира движение напред-назад между инфлация и свиване, което според Поплавски е отстъпило с времето на разширяващата се Вселена, която познаваме днес.
Този първоначален приток на материя в новата вселена би предизвикал верижна реакция за създаване на милиард пъти повече материя и задвижване на разширяването на нашата Вселена. Има обаче една уловка: това пътуване в червеевата дупка е еднопосочна улица. Материята (като нас) не може да се върне обратно през червеевата дупка, за да посети отново нашата родителска вселена.
Един от най-големите проблеми на тази теория може да бъде и едно от нейните спасителни предимства: изключително трудно е да се докаже. Деян Стойкович е професор по космология в университета в Бъфало. Той казва, че теорията на Поплавски е логически здрава, но все още е изправена пред предизвикателства.
„Усукването … е легитимно предсказание за самосъгласувана теория, [но] въпросът е дали нашата Вселена е описана от такава теория“, казва Стойкович. „Досега не сме срещали никакви наблюдения, които да изискват въвеждане на усукване. Въпреки това усукването може да се появи в много силни гравитационни режими, например близо до класически сингулярности, където все още нямаме никакви наблюдения.
Порталите в пространството може вече да са открити, твърдят наши физици
И докато Горкавий не е убеден, че усукването непременно обяснява нашата Вселена, той вярва в крайното заключение на Поплавски.
„Основно постижение на Поплавски е, че той беше един от първите в 21. век, който се върна към конструирането на теоретичен модел на вселена в черна дупка“, казва той. „Вярвам, че Поплавски е прав и че нашата Вселена е в черна дупка с размер стотици милиарди светлинни години.“
Големият въпрос, който предстои за Поплавски и усукването, е дали е възможно един ден да се намерят конкретни доказателства, които да засилят тази идея от просто хипотетична. За щастие има няколко начина това да се случи, казва той. Изследванията на това дали Вселената е затворена, или изследванията на природата на инфлацията чрез космическата фонова радиация биха могли да предложат подкрепа на теорията.
„Това е интересна и интригуваща възможност“, казва Стойкович.
