Роскосмос направи обръщение към партньорите си на Международната космическа станция от други страни, в което настоява да бъдат снети санкциите от предприятията на държавната корпорация. Това съобщава Дмитрий Рогозин в своя Телеграм канал. Той е озаглавил публикацията по следния начин: „Върху кого може да се „приводни“ или „приземи“ 500-тонната Международна космическа станция?“
„Тази карта е съставена от американски астрономи, спорещи с мен. Но тя само показва, че най-малката опасност от разрушаване на МКС представлява именно Русия. Но населението на други държави, включително и тези, ръководени от „кучетата на войната“, си струва да се замислят над цената на инициираните от тях санкции срещу Роскосмос, над цената на маниакално разрушеното от Запада международно космическо сътрудничество. Безумци”, е написал ръководителят на Роскосмос. Той е уточнил, че изискванията са изпратени до НАСА, както и до космическите агенции на Европа и Канада (ESA и CSA).
По-рано Рогозин вече отбеляза, че Международната космическа станция е заплашена от „неконтролирано слизане от орбита“ и падане на територията на Европа или САЩ, или Индия и Китай, ако западните ограничителни мерки поради „ситуацията“ в Украйна засегнат сътрудничеството в областта на Космоса с Москва: МКС може да ви падне на главата, заяви шефът на Роскосмос по повод санкциите срещу Русия
Ръководителят на SpaceX Илон Мъск отговори на това: в Twitter милиардерът намекна, че неговата компания може да спаси МКС, а след това одобри разсъжденията за това как корабът Dragon ще се скачи на мястото на руския сегмент.
Here is what the ISS would look like without the Russian Segment attached - in it's place, a Dragon could be docked to provide reboost capability and attitude control. pic.twitter.com/2Zvrotv2Zw
— Pete 🚀 🛰 🇺🇦 (@Space_Pete) February 25, 2022
Ден преди това Канада добави към списъка си с антируските санкции Министерството на отбраната, Службата за външно разузнаване, Рособоронекспорт, Казанския хеликоптерен завод, както и Ракетно-космическия център "Прогрес", дъщерно дружество на Роскосмос.
Именно то произвежда ракети-носители от семейството на „Союз“, които участват в извеждането на спътници и автоматични междупланетни станции в орбита. С тях се изпращат и експедициите до МКС. В санкционния списък на САЩ още в края на 2020 година е попаднал самарският Ракетно-космически център „Прогрес“.
До какво ще доведат санкциите срещу Роскосмос?
От началото на войната в Украйна западните страни въведоха много ограничения срещу Русия, нейните компании, предприятия и граждани. Някои от тях засегнаха космическата индустрия.
В отговор Роскосмос преустанови сътрудничеството с ЕSА при изстрелвания от космодрума Куру във Френска Гвиана и изтегли своите специалисти оттам; отмени изстрелването на спътници на британския OneWeb; спря доставките на ракетни двигатели за САЩ и съвместни експерименти с немски колеги на МКС. Русия също отказа да работи с НАСА по автоматичната междупланетна мисия „Венера-Д“, считайки това за неуместно.
