Националният съвет за наука и технологии на Белия дом публикува нова „Национална окололунна научно-техническа стратегия“ – обширен документ, който обяснява целите на администрацията на Байдън за окололунното пространство.
В стратегията са изложени основните цели, които като цяло изглеждат логични. Лунната орбита ще бъде изпълнена с много спътници, за да се създаде лунна GPS мрежа и пилотирана космическа станция, способна да приема астронавти – тя ще ще служи като трамплин за колонизиране на лунната повърхност.
Няма планове за лунен град, но има предложения за постоянна база на лунния южен полюс, където екипажите може да правят шестмесечна ротация. Ако НАСА постигне замисленото, лунната повърхност може в крайна сметка да включва мрежа от атомни електроцентрали, находища за добив на ресурси и дори нещо като лунен интернет.
Към 2030 г. хората ще живеят на Луната
От 16 ноември космическият кораб „Орион“ е на път към Луната. В първия етап на триетапната програма „Артемида“ (Artemis) този разузнавателен полет около нашия естествен спътник има за цел основно да тества работата на ракетата носител SLS и системите на космическия кораб. Ако мисията върви гладко, хората може да стъпят на Луната още през 2025 г. Според Хауърд Ху, ръководител на мисията на кораба „Орион“, постоянно човешко присъствие на Луната може да бъде факт още до края на десетилетието.
Космическият кораб „Орион“ ще лети над Луната няколко дни, след което ще започне обратния си път към Земята, като кацането е планирано за 11 декември. Ако всичко върви по план, то следващата мисия Артемида II“, но с екипаж, ще бъде изстреляна през 2024 г. И накрая, „Артемида III“, планирана за 2025 г., трябва да спусне двама астронавти на Луната през 2025 г., отбелязвайки първото завръщане на човека на Луната след „Аполо 17“ през 1972 г.
Успехът на тази първа мисия има фундаментално значение за бъдещето на операциите. „Това е първата стъпка, която предприемаме към дългосрочно изследване на Дълбокия космос, не само за САЩ, но и за целия свят“, отбелязва Хауърд Ху. Засега мисията върви по план (с изключение на спускаемия модул OMOTENASHI, с който японските учени не успяха да установят връзка). „Орион“ ще остане на висока орбита на Луната до 1 декември, когато ще направи ново включване на двигателите си на път към Земята.
„Орион“ ще се доближи на 130 км от лунната повърхност, след което ще започне пътуването си в далечна ретроградна орбита. Орбитата се нарича далечна в смисъл, че е на голяма височина над повърхността на Луната (около 64 000 км) и ретроградна, защото космическият апарат ще се движи около Луната в посока, обратна на тази, в която Луната се движи около Земята. Тази орбита е особено стабилна и изисква минимално количество гориво. НАСА ще излъчва този момент на живо на 25 ноември късно вечерта:
Лунната база като трамплин към Марс
Един от най-важните етапи от мисията „Артемида I“ е безопасното връщане на кораба „Орион“ на Земята. Навлизането в атмосферата, планирано за 11 декември, ще протече при скорост 38 000 км/ч – 32 пъти скоростта на звука – и топлинният щит, защитаващ модула, ще бъде изложен на температури, близки до 3000°C! Забавяйки се с парашути, „Орион“, както се очаква, ще завърши своето пътешествие в Тихия океан край бреговете на Калифорния.
Много е важно връщането на Земята да протече гладко, за да може да се програмират следващите две пилотирани мисии, най-очакваната от които е „Артемида III“, която ще отведе двама астронавти до Луната за престой от шест и половина дни.
Според ръководителя на програмата „Орион“ Хауърд Ху целта е през това десетилетие да се подсигури пребиваването на хората на Луната. „Мисиите „Артемида“ ни осигуряват стабилна платформа и транспортна система, която ще ни позволи да се научим как да работим в тази дълбока космическа среда“, каза Ху.
След „Артемида III“ НАСА планира да стартира по една мисия всяка година за създаването на база на южния полюс на Луната за научни изследвания и космическа станция в орбита около Луната – Gateway. Бъдещите жители ще получат лунни жилища и роувъри за изпълнение на своята мисия. Една от основните цели е да се установи дали има вода на Южния полюс, тъй като тази вода може да се превърне в гориво за кораби, които искат да отидат още по-далече в Космоса, по-специално до Марс.
ОЩЕ: Добро утро с изгрева на Земята, заснет от кораба „Орион“
