Глобалното магнитно поле може да улавя космически частици и да ги натрупва около планетата. Земята и Юпитер имат такъв радиационен пояс, а наскоро той беше забелязан и извън Слънчевата система, в далечно кафяво джудже, и е изключително мощен.
Ако небесното тяло е заобиколено от магнитно поле, то във външните му области се натрупват много заредени частици, образувайки радиационен пояс. На Земята той се нарича радиационен пояс на Ван Алън и включва два „слоя“, разположени на височини от около 4000 и 17 000 километра. Подобни региони са открити и на други планети от Слънчевата система със силно магнитно поле: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Източниците на частиците, които ги запълват, могат да бъдат различни. Например поясът на Ван Алън ги получава главно от Слънцето, докато поясът на Юпитер ги получава от частици, които се изхвърлят от вулканите на Йо, спътник на газовия гигант.
Земята не трябваше да съществува. И все пак това не се е случило
Телата извън Слънчевата система също трябва да имат радиационни пояси – важно е само те да имат глобално магнитно поле и подходящ източник на заредени частици. Това са успели да потвърдят астрономи от Калифорнийския университет в Санта Крус, които първи открили такъв пояс в близост до обекта LSR J1835+3259, разположен на разстояние около 18,5 светлинни години. Статия на Мелъди Као и нейните колеги е публикувана в списание Nature.
LSR J1835+3259 е ултрастудено кафяво джудже, което заема междинна позиция между планети гиганти и пълноценни звезди. Радиусът му е около два пъти по-голям от този на Юпитер, а масата му е 55 пъти по-голяма. Още през 2015 г. на LSR J1835 + 3259 били забелязани мощни полярни сияния, които свидетелстват за наличието на магнитно поле, което активно взаимодейства с потоците от космически частици. Това било потвърдено и от последващи наблюдения, така че в търсенето на радиационни пояси Мелъди Као и нейните съавтори разгледали специално LSR J1835+3259.
Учените изследвали джуджето в радиодиапазона и наистина открили радиационен пояс, който излъчва около 10 милиона пъти по-мощно от подобни региони близо до гигантския Юпитер. Той се протяга встрани на разстояние до 18 радиуса на LSR J1835+3259. Именно оттам се откъсват частиците, които падат към полюсите на джуджето и създават ярки сияния в близост до полюсите му. Но източникът на тези частици остава загадка. Няма подходяща звезда, която да полива LSR J1835 + 3259 с тях. Може би той има вулканично активен спътник, също като Юпитер.
