За първи път астрономите са изобразили в реално време драматичния край на живота на червен свръхгигант, наблюдавайки бързото самоунищожение на масивната звезда и нейната последна агония, преди да се превърне в свръхнова от тип II, съобщафа Phys.org.
В рамките на експеримента YSE (Young Supernova Experiment) изследователите са наблюдавали червен свръхгигант в последните му 130 дни, завършили със смъртоносна експлозия. Наблюденията са извършени с помощта на два хавайски телескопа - на Института по астрономия на Хавайския университет Pan-STARRS в Халеакала на остров Мауи, и обсерваторията Кек.
„Това е пробив в нашето разбиране за това, какво правят масивните звезди мигове преди да умрат - казва Уин Джейкъбсън-Галан от Калифорнийския университет в Бъркли, водещ автор на изследването. - Никога досега не е наблюдавана активност преди свръхнова в червена супергигантска звезда. За първи път наблюдавахме експлозия на червен свръхгигант!"
Резултатите от изследването са публикувани в изданието Astrophysical Journal.
Pan-STARRS за първи път е забелязал обречената масивна звезда през лятото на 2020 г. по огромното количество светлина, излъчвана от червения свръхгигант. Няколко месеца по-късно, през есента на същата година, небето било осветено от свръхнова.
Екипът е запечатал мощното изригване и е уловил първия спектър на енергийната експлозия, наречена свръхнова 2020tlf, или SN 2020tlf, със спектрометър с ниска разделителна способност (LRIS) на обсерваторията Кек. Данните показали преки доказателства за плътен околозвезден материал, обграждащ звездата по време на експлозията, вероятно същият газ, който бил изхвърлян от червения свръхгигант по-рано през лятото и е уловен от Pan-STARRS.
„Кек изигра важна роля в предоставянето на преки доказателства за прехода на масивна звезда в експлозия на свръхнова - казва Рафаела Маргути, доцент по астрономия в Калифорнийския университет в Бъркли. - Това е като да гледате тиктакаща бомба със закъснител. Никога досега не сме потвърждавали такава бурна дейност в умиращ червен свръхгигант, където виждаме, че произвежда такова светлинно излъчване, а след това колапсира и изгаря."
Въз основа на данни от наблюденията астрономите са идентифицирали червената супергигантска звезда, прародителка на SN 2020tlf – тя е разположена в галактиката NGC 5731 около 120 милиона светлинни години от Земята и е 10 пъти по-масивна от Слънцето.
Откритието опровергава предишни представи за това, как червените супергиганти се развиват точно преди да се взривят. Откриването на ярко лъчение от червен свръхгигант през последната година преди експлозията предполага, че поне някои от тези звезди трябва да преживяват значителни изменения във вътрешната си структура, които след това водят до бурно изхвърляне на газ мигове преди техния колапс.
