Въпреки че жълтите джуджета като нашето Слънце са рядкост в Млечния път, американски изследователи твърдят, че значителна част от екзопланетите, обикалящи около по-хладни и малки звезди, се намират в тяхната „обитаема зона“ и може да са покрити с течна вода.
Жълтите джуджета, такива като Слънцето, се срещат относително рядко в Млечния път и лъвският дял от звездите в Галактиката са по-хладни и по-малки звезди, чиято маса е по-малка от половината от масата на Слънцето. Въпреки това се предполага, че има милиони планети, които се въртят около такива звезди и някои от тях са достатъчно близо до своите светила, за да уловят достатъчно топлина за поддържане на живот.
В орбитата на Земята може да има останки от извънземни звездни системи
Близката до звездата орбита също е източник на постоянна заплаха, варираща от смъртоносни изблици на радиация до приливни сили, които буквално могат да разкъсат планетата. Следователно, според астрономите от Университета във Флорида (САЩ), около две трети от планетите около такива звезди са редовно подложени на стерилизиране и не могат да бъдат годни за живот. Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Учените са измерили орбиталния ексцентрицитет на повече от 150 планети, открити от телескопа „Кеплер“ и обикалящи около звезди джуджета, приблизително с размерите на Юпитер. Колкото по-овална е орбитата, толкова по-ексцентрична е тя. И ако в същото време планетата е в орбита, близка до звездата, както е Меркурий към Слънцето, вероятността от нейното приливно нагряване е висока, което изключва наличието на течна вода върху нея.
В резултат учените са открили, че един от ключовите признаци за обитаемостта на една звездна система може да бъде количеството планети: ако има повече от една планета в системата, техните орбити са по-кръгови, което ги държи на достатъчно разстояние от повърхността на звездата, за може да се съхрани вода. Но в системи с една планета орбитите по-често се оказват овални и наличието на живот на такива планети е малко вероятно.
По такъв начин около една трета от изследваните планети се оказват потенциално обитаеми, което означава, че в Млечния път може да има стотици милиони. Дори ако една хилядна от процента от тези планети са населени, в бъдеще може да се сблъскаме с невъобразим брой форми на извънземен живот.
