Директивите на ЕС за дължимата грижа на дружествата и за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта поставят нови изисквания за социалната отговорност на бизнесите.
Въпросът "Защо бизнесът трябва да се интересува от правата на човека?", поставен от върховния комисар на ООН Мари Робинсън през далечната 1998 г., е все така валиден и днес, когато очакванията към компаниите са те да подпомагат активно разрешаването на социални проблеми като дискриминация, неравенство и нарушаване на човешките права. Още тогава Робинсън и други защитници на правата на човека настояват бизнесът да интегрира етични стандарти в своите операции, вериги на доставки и взаимодействия със служителите, клиентите и общностите.
Повече от 25 години по-късно политиките за многообразие, равнопоставеност и приобщаване, познати като абревиатурата DEI (от англ. език – Diversity, Equity and Inclusion), отразяват стремежа на бизнеса да стимулира създаването на включваща среда, която осигурява равен достъп до възможности за всички и насърчава развитието на отделните индивиди.
Ако досега всичко това имаше по-скоро доброволен характер и се прилагаше от компаниите предимно в работодателските им практики, то съвсем скоро спазването на тези принципи ще се превърне в задължение за бизнесите отвъд границите на компанията. Новите регулации в Европейския съюз – Директива (ЕС) 2022/2464 по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (Corporate Sustainability Reporting Directive) и Директива (ЕС) 2024/1760 относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (Corporate Sustainability Due Diligence Directive), за първи път ще изискват от фирмите да отчитат дейностите си по тези направления за цялата верига на стойността – доставчици, служители, клиенти и заинтересовани страни.
Директива по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD)
Директивата определя нови изисквания за фирмите при отчитане на техните усилия и практики за устойчивост. От 2025 г. поетапно различните компании, спрямо размера, територията и дейността си, ще са задължени да публикуват информация относно служителите и подизпълнителите си спрямо новите европейски стандарти (European Sustainability Reporting Standards или ESRS). Това включва представяне на статистически данни за работещите, както и как се управляват различните измерения на многообразието на работното място като пол, възраст, включване на хора с увреждания и др. На базата на всичко това фирмите трябва да изготвят план за интегриране на DEI практики, придружен с описание на процесите по изпълнението им.
Защо са важни прозрачността и докладването по тези въпроси? Изискванията за външно отчитане целят положителна и трайна промяна в компаниите – вместо да бъдат третирани като периферен въпрос, темите за многообразието, равнопоставеността и приобщаването вече могат да намерят своето място в стратегическата им програма. Погледнато като възможност, а не като бреме, това позволява на бизнесите да повишат доверието и интегритета си сред общността. Проучване на Harvard Business Review дори показва, че оповестяването на невинаги толкова добри резултати има позитивно въздействие върху имиджа на компанията и начина, по който обществото я възприема, заради проявената откритост и прозрачност.
Директива относно дължима грижа на дружествата във връзка с устойчивостта (CSDDD или CS3D)
Директивата се фокусира върху две теми, ключови за устойчивостта – опазване на околната среда и спазване на човешките права. В контекста на принципите за многообразие, равнопоставеност и включване, директивата задължава бизнесите да идентифицират и да ограничат неблагоприятните въздействия върху правата на човека при собствените си операции, веригите за доставки и бизнес отношенията.
Как изглежда това на практика? Кръгът на заинтересованите страни, включени в процеса на управление и докладване на устойчивостта, се разширява, а социалната отговорност на компаниите придобива съвсем нови размери. Като започнем от служителите и осигуряването на равнопоставеност на работното място, минем през доставчиците - най-голямото звено при осъществяването на надлежна проверка, и стигнем до клиентите и достъпа им до услугите.
Директивата следва да бъде въведена в националното законодателство до 26 юли 2026 г. и ще се прилага поетапно за предприятията, учредени във и извън ЕС, спрямо размера, оборота и дейността им.
Добрият пример от България
Темата за многообразието, равнопоставеността и приобщаването отдавна присъства в стратегията на един от големите телекоми в България - Yettel. Започнали под формата на различни HR програми вътре в компанията, DEI практиките все повече излизат извън пределите на организацията.
Холистичният подход на Yettel залага на 360-градусов поглед върху темата – през перспективите на HR политики, устойчиво управление и социална отговорност, а усилията на телекома изпреварват очакваното в сферата законодателство. Още с обявяването на стратегията си за устойчиво развитие през 2022 г. операторът анонсира плановете си за подкрепа на многообразието и започва да отчита данни за работната си сила.
Оттогава всяка година Yettel публикува доклад за напредъка по целите от стратегията си. В него показва разнообразието в работната среда, както и стремежа да увеличи представянето на жените в технологичния си екип. С помощта на отворени сесии, обучения по темата за неосъзнатите предразсъдъци и партньорствата с различни STEM (Science Technology Engineering and Mathematics) организации и образователни институции, от 31% през 2021 г., делът на жените на технологични роли се увеличава до 35,5% през 2023 г. А дългосрочната амбиция на телекома е този показател да достигне 40% до 2028 г.
Освен това Yettel насърчава създаването на отворена и справедлива среда по цялата верига на стойността – без дискриминационно поведение и език, чрез приобщаване на всички хора и осигуряване на равен достъп до услугите и различните локации (работно място, търговски обекти и др.). Подкрепата на многообразието, равнопоставеността и включването се базира на установени принципи и правила в ежедневната работа и при комуникацията с клиенти, партньори и между колеги.
Ангажирането на заинтересованите страни по темите за устойчивостта и DEI практиките е друг важен приоритет на компанията. Ето защо Yettel изисква от всички свои доставчици да спазват принципите, определени в Кодекса за поведение на доставчиците – важно условие за поддържането на високи стандарти за социална устойчивост и бизнес етика. Още преди да е налице като задължение, компанията започва и поетапна проверка и анализ на въздействието върху човешките права сред доставчиците, с които работи.
