*нито един от персонажите не са се случили в показаната форма Никой не ви разказва за спомени. Леко сме свенливи, когато някой ни зяпа с обожание, но от засада.
Едно дете се унася във влака. Влакът продължава да се движи и цялата тая тишина е толкова грозна, когато едно дете е много повече, отколкото да бъде оставено да спи.
Къщата е просторна. Колониален стил или каквото там. Не разбирам от мраморни подове и тавани с декоративни греди. Прозорци се спускат от петметрова височина и сочат няколко поколения кълчещи се тела в огледалата зад теб.
Всичко притежава своят звук. Издава го, проповядва и се прекланя, когато го забележиш.
Захарните потоци на гласа му се блъскат в чашата, отскачат навътре и се омесват с течност.
Къщата е просторна. Колониален стил или каквото там. Не разбирам от мраморни подове и тавани с декоративни греди. Прозорци се спускат от петметрова височина и сочат няколко поколения кълчещи се тела в огледалата зад теб.
Едно дете се унася във влака. Влакът продължава да се движи и цялата тая тишина е толкова грозна, когато едно дете е много повече, отколкото да бъде оставено да спи.
*нито един от персонажите не са се случили в показаната форма Никой не ви разказва за спомени. Леко сме свенливи, когато някой ни зяпа с обожание, но от засада.
Всичко притежава своят звук. Издава го, проповядва и се прекланя, когато го забележиш.
Захарните потоци на гласа му се блъскат в чашата, отскачат навътре и се омесват с течност.