Лора Младенова

Каквото и да си говорят хейтърите, които друго и не знаят, първият сняг трябва не само да бъде честитен и отбелязван с всенародни тържества, но и дори да бъде обявен за новия ни национален празник.

  Всички те знаят: "Отечеството е в опасност!" Прекрасно:  но - що е отечество? Гео Милев, „Септември“             Всички знаем това, а всички сме наясно и с факта, че държавата е фикция.

Откакто един български ученик нелепо намери смъртта си при сбиване на пешеходна пътека във Враца, изминаха има-няма два месеца.

Редица заведения за хранене в Германия решават да изключат от менюто си традиционни ястия със свинско месо с цел да не се създава напрежение сред бежанците.

Бих искала да изразя одобрението и възхищението си от новите училищни правила, за които научих днес.  1. "На учениците се забранява да ходят с боядисана коса на училище.

Прибирам се от тренировка. На светофара срещу Света Неделя седи просещ възрастен човек и дрънчи с канче срещу лицето ми през цялото време, докато изчаквам да светне зелено.

През изминалата седмица забелязах в социалните мрежи усилено да циркулира снимка на Слави Трифонов и познатите лица от екипа му, обрамчена със следния удебелен текст – „Този човек ще оправи България“.

Нашенската версия на „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат.“ С две разлики. Първо, комедията на Уди Алън беше забавна и не оставяше послевкус като потни лелички да са те насилили да си изядеш кюфтетата по чирпански в стола на детската градина, защото иначе няма да станеш от масата.

Как да бъдеш българин в междуградски автобус в няколко прости стъпки: 1. В никой случай не сядай на мястото си. Подбери някое на случаен принцип и в името на честта си защитавай своето право да си седиш там с всички средства от ръкопашен бой до тексаско клане.

Дали от много гледане на филми с евтини сценарии и четене на съшити с бели конци истории, но хората масово остават с впечатление, че една връзка протича горе-долу така: Крещите си, дебнете се, гоните се, разделяте се, събирате се, кълнете се кой кого няма да остави никога, ходите като залепени една седмица и пренервяте всички, после една седмица обяснявате на същите хора как не искате да се виждате повече, подарявате си някакви букети с 316 минзухара, трънки и орхидеи, сваляте се с колегите, за да си върнете изтощената самооценка, пропивате се, ревете, гризете си ноктите, стягате си багажа, удряте си шамари, вярвате си колко е перфектен човекът и колко е незаменим, това само по времето, когато не се мразите, не му говорите съвсем откровено, защото ви е страх да не ви остави, накрая се гоните на някакво летище, където като по чудо няма атентат, събирате се драматично, всички бабички от входа ахват възхитени, настава щура веселба и вечно спокойствие и накрая умирате в един и същи ден, щото не можете да живеете един без друг.

Информационните технологии и особено социалните мрежи действително водят до постепенното отмиране на разговорите лице в лице, но пък ни предоставят една възможност, която не е за изпускане.

На деветнадесет. И двамата. Току-що завършили училище. Поемащи в различни посоки. Сбогуващи се един с друг, с първата си любов и първите илюзии.

През изминалата седмица забелязах в социалните мрежи усилено да циркулира снимка на Слави Трифонов и познатите лица от екипа му, обрамчена със следния удебелен текст – „Този човек ще оправи България“.

Нашенската версия на „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат.“ С две разлики. Първо, комедията на Уди Алън беше забавна и не оставяше послевкус като потни лелички да са те насилили да си изядеш кюфтетата по чирпански в стола на детската градина, защото иначе няма да станеш от масата.

Информационните технологии и особено социалните мрежи действително водят до постепенното отмиране на разговорите лице в лице, но пък ни предоставят една възможност, която не е за изпускане.

Как да бъдеш българин в междуградски автобус в няколко прости стъпки: 1. В никой случай не сядай на мястото си. Подбери някое на случаен принцип и в името на честта си защитавай своето право да си седиш там с всички средства от ръкопашен бой до тексаско клане.

Бих искала да изразя одобрението и възхищението си от новите училищни правила, за които научих днес.  1. "На учениците се забранява да ходят с боядисана коса на училище.

Редица заведения за хранене в Германия решават да изключат от менюто си традиционни ястия със свинско месо с цел да не се създава напрежение сред бежанците.

На деветнадесет. И двамата. Току-що завършили училище. Поемащи в различни посоки. Сбогуващи се един с друг, с първата си любов и първите илюзии.

  Всички те знаят: "Отечеството е в опасност!" Прекрасно:  но - що е отечество? Гео Милев, „Септември“             Всички знаем това, а всички сме наясно и с факта, че държавата е фикция.

Дали от много гледане на филми с евтини сценарии и четене на съшити с бели конци истории, но хората масово остават с впечатление, че една връзка протича горе-долу така: Крещите си, дебнете се, гоните се, разделяте се, събирате се, кълнете се кой кого няма да остави никога, ходите като залепени една седмица и пренервяте всички, после една седмица обяснявате на същите хора как не искате да се виждате повече, подарявате си някакви букети с 316 минзухара, трънки и орхидеи, сваляте се с колегите, за да си върнете изтощената самооценка, пропивате се, ревете, гризете си ноктите, стягате си багажа, удряте си шамари, вярвате си колко е перфектен човекът и колко е незаменим, това само по времето, когато не се мразите, не му говорите съвсем откровено, защото ви е страх да не ви остави, накрая се гоните на някакво летище, където като по чудо няма атентат, събирате се драматично, всички бабички от входа ахват възхитени, настава щура веселба и вечно спокойствие и накрая умирате в един и същи ден, щото не можете да живеете един без друг.

Откакто един български ученик нелепо намери смъртта си при сбиване на пешеходна пътека във Враца, изминаха има-няма два месеца.

Каквото и да си говорят хейтърите, които друго и не знаят, първият сняг трябва не само да бъде честитен и отбелязван с всенародни тържества, но и дори да бъде обявен за новия ни национален празник.

Прибирам се от тренировка. На светофара срещу Света Неделя седи просещ възрастен човек и дрънчи с канче срещу лицето ми през цялото време, докато изчаквам да светне зелено.