Божидара Димова
Името ми е Божидара, живея в София и дишам този въздух, обичам класическа музика, латино и фадо, срещите с приятели. До скоро мислех, че търпението ражда чудеса, а сега не мисля-чета мислите на умни хора.
-
Последната картинаТя е на 90. Години!..Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка.
-
ТЕЛК - Тежка електорална комаКак да повярваш, че някой живее на ръба, като менюто ти по време на държавнически полет кръжи около 40-те хиляди български лева?
-
За какво възкръснахме?!Някои журналистически прозрения от преди 14 години, непосредствено след трагедията в река Лим „Отдавна не сме имали такъв Великден.
-
Майките, майките, те да му мислят!Гледам телевизия, като всички. И се срамувам до плач. И се гордея с Похода на майките, че намериха сили в безсилието си да застанат пред нацията с болния проблем за болните деца, които зависят вече от Божията милост.
-
Стрелките на времетоБяхме на гости. Децата играеха на килима, а едното беше зад компютъра си и изведнъж извика: „Пожар! Пожар!” Не беше в играта му.
-
Ничии или общи деца?!За Коледа дъщеря ми и внукът ми бяха решили да посетят един от домовете за деца без родителска грижа в София, за да дари той спестяванията си от подаръци за две години.
-
Губим ли посоката?Едно от телевизионните интервюта на режисьора Стефан Командарев завърши с негов въпрос към аудиторията: „А къде е Вашата лична отговорност?
-
Без домВървях през парка. Мислех си за изумителна метафора от стих, публикуван във Фейсбук и погледът ми минаваше бръснещо върху околния свят.
-
Никому ненужниСеднали сме бивши колеги да се видим след месеци чуване само по телефона. В някои заведения масите са толкова близо една до друга, че е трудно да се изолираш в своя разговор, без да подочуваш част от този при съседите.
-
Нека си представим: Министерство на самотатаНе можахме да се преборим за Институт по щастието. Нямаше и как. Опозицията се обоснова с изследвания, които сочат, че преобладаващо народът не се чувства щастлив.
-
Довиждане, България!„Децата заминават за Германия. Родителите им за тях го правят. Най-светлите деца. Една България. Не могат и не трябва да остават.
-
Гърция - Прелъстената цивилизацияШетала съм по ръкавите и някои острови, но не бях ходила в столицата на южната ни съседка – Атина. Пътуването беше леко и в двете посоки.
-
Нотр Дам и българската журналистикаТакова сравнение потърси Кристоф Льоклер от Европейската Комисия и член на Клуба на „Мъдреците”. Той беше гост на Съюза на българските журналисти по покана на Управителния съвет, за да отговори на въпросите: „Какво се случва с медиите в Европа и как комуникира Европа?
-
Родител 1 до Родител 2: Грижи се за дете 2!Уважаеми, Приветствам идеята с Родител 3 да вземете Дете 2 за уикенда, защото ще мога да посветя повече време за домашните и предстоящите тестове на Дете 1.
-
За мълниите и хоратаКогато вали страховито като този юни, ме побиват тръпки заради светкавиците и гръмотевиците. Нещо атавистично се събужда – страх от стихиите и признанието, че природата винаги е по-голяма от нас и ни наказва все по-сурово за безгрижието, с което я пренебрегваме.
-
Виртуална обсебеностКогато медиите съобщиха за измама на банкова чиновничка от Варна, в съзнанието ми изплува забравена история от преди няколко години.
-
Писмо до (дядо) КОЛЕДА. От една учителка на деца в четвърти класВсе пак реших да ти пиша. Писма пишат не само децата, а и нали всъщност всички сме пораснали деца? НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪМ ВЯРВАЛА ТОЧНО В ТЕБ ИЛИ В ОНОВА Голямото зад теб, което наричаме Коледна магия и Коледен дух?
-
„Жени за утеха” или опит за прочит на Истанбулската конвенцияПрочетох я. 81 члена, изразяващи човешка загриженост към неравнопоставеността на жените „във този свят все още мъжки” и към насилието над деца.
-
"Рисунки” в сърцетоНовата книга на Васил Ю. Даскалов „Рисунки” се появява в точния момент на тревога, несигурност и тъга по изгубената чувствителност и липсата на прегръдки.
-
Жената - амфибияТя е фантастична млада дама. Интелигентна, чувствителна, интуитивна, борбена. Ако мнозина знаеха историята й, биха били потресени, озадачени, дори дистанцирани.
-
Как ще ги стигнем...сърбите?Завърши поредният журналистически рейд на представители на водещи български медии в Златибор, Сърбия. По едно и също време сме на едно и също място, за да имаме сравнителна характеристика за случващото се в туризма на западната ни съседка.
-
България след българитеТези дни се появиха коментари върху предложението да се сдобием с къща за 1 млн. долара в Канада срещу /?!/ есе и 25 долара такса участие.
-
Лачените обувки на българското училищеБях на откриването на две учебни години в столично частно училище. Букетите бяха като за половин цветарски магазин, колите като от автомобилно изложение, а тоалетите като от церемония в Холивуд.
-
„Жени за утеха” или опит за прочит на Истанбулската конвенцияПрочетох я. 81 члена, изразяващи човешка загриженост към неравнопоставеността на жените „във този свят все още мъжки” и към насилието над деца.
-
Довиждане, България!„Децата заминават за Германия. Родителите им за тях го правят. Най-светлите деца. Една България. Не могат и не трябва да остават.
-
Как ще ги стигнем...сърбите?Завърши поредният журналистически рейд на представители на водещи български медии в Златибор, Сърбия. По едно и също време сме на едно и също място, за да имаме сравнителна характеристика за случващото се в туризма на западната ни съседка.
-
България след българитеТези дни се появиха коментари върху предложението да се сдобием с къща за 1 млн. долара в Канада срещу /?!/ есе и 25 долара такса участие.
-
Майките, майките, те да му мислят!Гледам телевизия, като всички. И се срамувам до плач. И се гордея с Похода на майките, че намериха сили в безсилието си да застанат пред нацията с болния проблем за болните деца, които зависят вече от Божията милост.
-
Никому ненужниСеднали сме бивши колеги да се видим след месеци чуване само по телефона. В някои заведения масите са толкова близо една до друга, че е трудно да се изолираш в своя разговор, без да подочуваш част от този при съседите.
-
"Рисунки” в сърцетоНовата книга на Васил Ю. Даскалов „Рисунки” се появява в точния момент на тревога, несигурност и тъга по изгубената чувствителност и липсата на прегръдки.
-
Лачените обувки на българското училищеБях на откриването на две учебни години в столично частно училище. Букетите бяха като за половин цветарски магазин, колите като от автомобилно изложение, а тоалетите като от церемония в Холивуд.
-
Писмо до (дядо) КОЛЕДА. От една учителка на деца в четвърти класВсе пак реших да ти пиша. Писма пишат не само децата, а и нали всъщност всички сме пораснали деца? НЕ ЗНАМ ДАЛИ СЪМ ВЯРВАЛА ТОЧНО В ТЕБ ИЛИ В ОНОВА Голямото зад теб, което наричаме Коледна магия и Коледен дух?
-
Гърция - Прелъстената цивилизацияШетала съм по ръкавите и някои острови, но не бях ходила в столицата на южната ни съседка – Атина. Пътуването беше леко и в двете посоки.
-
Стрелките на времетоБяхме на гости. Децата играеха на килима, а едното беше зад компютъра си и изведнъж извика: „Пожар! Пожар!” Не беше в играта му.
-
Нека си представим: Министерство на самотатаНе можахме да се преборим за Институт по щастието. Нямаше и как. Опозицията се обоснова с изследвания, които сочат, че преобладаващо народът не се чувства щастлив.
-
Родител 1 до Родител 2: Грижи се за дете 2!Уважаеми, Приветствам идеята с Родител 3 да вземете Дете 2 за уикенда, защото ще мога да посветя повече време за домашните и предстоящите тестове на Дете 1.
-
ТЕЛК - Тежка електорална комаКак да повярваш, че някой живее на ръба, като менюто ти по време на държавнически полет кръжи около 40-те хиляди български лева?
-
Ничии или общи деца?!За Коледа дъщеря ми и внукът ми бяха решили да посетят един от домовете за деца без родителска грижа в София, за да дари той спестяванията си от подаръци за две години.
-
Без домВървях през парка. Мислех си за изумителна метафора от стих, публикуван във Фейсбук и погледът ми минаваше бръснещо върху околния свят.
-
Жената - амфибияТя е фантастична млада дама. Интелигентна, чувствителна, интуитивна, борбена. Ако мнозина знаеха историята й, биха били потресени, озадачени, дори дистанцирани.
-
За мълниите и хоратаКогато вали страховито като този юни, ме побиват тръпки заради светкавиците и гръмотевиците. Нещо атавистично се събужда – страх от стихиите и признанието, че природата винаги е по-голяма от нас и ни наказва все по-сурово за безгрижието, с което я пренебрегваме.
-
Виртуална обсебеностКогато медиите съобщиха за измама на банкова чиновничка от Варна, в съзнанието ми изплува забравена история от преди няколко години.
-
Нотр Дам и българската журналистикаТакова сравнение потърси Кристоф Льоклер от Европейската Комисия и член на Клуба на „Мъдреците”. Той беше гост на Съюза на българските журналисти по покана на Управителния съвет, за да отговори на въпросите: „Какво се случва с медиите в Европа и как комуникира Европа?
-
За какво възкръснахме?!Някои журналистически прозрения от преди 14 години, непосредствено след трагедията в река Лим „Отдавна не сме имали такъв Великден.
-
Губим ли посоката?Едно от телевизионните интервюта на режисьора Стефан Командарев завърши с негов въпрос към аудиторията: „А къде е Вашата лична отговорност?
-
Последната картинаТя е на 90. Години!..Разказаха ми, че е странна птица, интересна, интригуваща, жизнена, фина, артистична, пъстра. Веднага нещо вътрешно ме погъделичка.