Когато медиите съобщиха за измама на банкова чиновничка от Варна, в съзнанието ми изплува забравена история от преди няколко години. На пръв поглед най-шокиращият факт за мен е, че жената никога не е видяла реално получателя на парите, които е изпращала. В случая дори сумите не са толкова важни, а подтикът, основанията и последиците. Сигурно подобни случаи имат и медицинско обяснение, възможно е това състояние да е диагностицирано. За мен е емоционално-психологически срив до степен на заслепеност, обсебеност, придружени с паника, амбиция и устойчива последователност. Иска се голям артистичен талант, за да "зарибиш" някого до степен на себеотрицание. Не става въпрос и за пола на измамените по такъв начин. Те са и от двата пола и степента на агресия е еднакво висока. Говорим за емоционална агресия. Какви ли точно чувства и емоции съставят подобен вид химическа реакция. Как ли би изглеждало подобно уравнение? А ето и историята, на която бях свидетел и в която станах неволен участник.
В офиса ни често идваше пенсионирана дама, за да използва телефона и свободен лаптоп. Така поддържаше връзка с децата си, които бяха в различни точки на Европа. Дамата беше вдовица и въпреки успешната си кариера, имаше видими финансови затруднения с нищожната си пенсия. Постепенно станахме близки, споделяхме си лични неща. Един ден я заварих да плаче неутешимо, което бе непривично за достолепното й поведение. Каза, че повече не може да мълчи и трябва да сподели с някого, за да не "гръмне" психически. Една от дъщерите й бе завършила филология с отлични предложения, препоръки и очаквания за научна и преподавателска работа. Имаше сертификати като заклет преводач и т.н. Вместо да започне кариера у нас, беше предпочела отшелнически живот в Испания. Там я бяха сполетели и здравни проблеми, операции, а оцеляваше от социални помощи и грижите на една църква. По-страшното се случи в емоционален план. Започва връзка в интернет с мъж от Мексико. Кореспонденцията е бурна и денонощна. Обсъждат се световни имена в литературата, изкуството, музиката, архитектурата. Препраща се поезия и т.н. Демонстрирана е висока интелигентност и фина душевност. Обсебването продължава месеци. Партньорът внезапно пише, че баща му е на смъртно легло, а той самият на ръба на живота с тежка диагноза и опасност от ампутация на крайник. Започна трескаво търсене на пари. Такива нямаше в наличност. Момичето заплаши майка си, че ще се самоубие, ако не бъде продадена спешно гарсониера в столичен квартал до метростанция.
Безизходицата беше пълна. Гарсониерата се продаде спешно, компромисно и на по-ниска от пазарната цена. Всичките 30-40 хил. евро бяха препратени в Испания, а оттам в Мексико. Майката стигна дотам, че трябваше да продадем също на безценица ценна картина и огледало със сребърен обков от царско време. Давахме заеми, които тя с разсрочване ни връщаше. Положението стана френетично. Дъщерята беше решила да тръгне за Мексико на спасителна мисия, но някой все пак я посъветва преди да направи тази стъпка, да се опита да проучи ответния партньор. Чак тогава, с помощта на грамотни приятели, които умееха да използват хакерски търсачки, стана ясно че такъв човек не живее на посочения от него адрес и никога не е живял, че става дума за лице с фалшив профил. Стигнаха дори до там, че някак проследиха по снимките въпросния човек и се оказа семеен с деца... Историята приключи с огромно разочарование и огромни финансови загуби за двете жени. Ще попитате дали нямаше механизъм майката да пресече тази гавра. Сигурно е имало, но дъщерята заплаши, че ще сподели факти за другото дете със щастливото му семейство, които ще разрушат брачните устои, заради минали грешки. Не бързайте да съдите никого. Човек не знае как би постъпил, докато не попадне в дадена ситуация.
Дали, ако бяха уведомени някои служби, случаят нямаше да приключи бързо и безаварийно? Но пък дали нямаше да произтекат други беди за децата на тази майка? Можеш само да съчувстваш, да помагаш със съвет или материално, но да се намесиш, би означавало да носиш голяма отговорност за съдбата на хора, които дори не познаваш. Не съм се интересувала как се развиха отношенията между тези хора, защото остана много горчив привкус и много смесени чувства. Бях свидетел на този вид психо-емоционална обсебеност от виртуално изграден образ. Бяха налице точно тези елементи на уравнението - заслепение, вид вътрешно задължение да помогнеш на напълно непознат, настойчивост, последователност, крайност. Никой не е застрахован. Може би това е вид обсебеност, за която трябва да подготвяме децата си, че дебне в пространството. Сигурно така се държат хора, за които старите казваха - "има направена магия". Магия ли е виртуалният ни свят? И докъде е бялата и докъде черната?
