Шетала съм по ръкавите и някои острови, но не бях ходила в столицата на южната ни съседка – Атина. Пътуването беше леко и в двете посоки. Отлична организация на превозвача, коректни шофьори, чист автобус и подбрани филми, единият от които по темата за албанската мафия в Европа и трафика на жени. Актуална и болезнена тема, която някак ме подготви за това, което предстоеше да видя. След обиколката на Акропола и комплекса около него, след двата музея за антично изкуство, където има респектиращи артефакти, нямаше как да не се сблъскам с контрастиращото присъствие на самонастанили се бежанци в сърцето на града. На площад „Македония” спяха върху дюшеци на земята няколко десетки пришълци. Миризмата недвусмислено подсказва, че са превърнали един от символите на Атина в тоалетна, кухня и спалня на открито. Полицията закопчаваше един от „жителите” на импровизираното гето. Преминахме мястото в галоп с ръце върху чантите. По-късно метрото остана на спирката по-дълго от обичайното, защото момче и момиче пробваха да преджобят пътници в навалицата. Тълпата се разяри и двамата джебчии буквално излетяха от вагона. Най-подтискащи са сцените на откровена просия. Нахлуват мъж с акордеон, който възпроизвежда безхаберни звуци, бременна жена и красиво момиченце, което моли за парички. След тях нахлува крещящ и ревящ мъж, който призовава за помощ така страховито, че жените се свиват по скамейките. Третият разказваше примирено и леко замаян, че от 3 дни с майка му не са се хранили и бедстват. Това очевидно е професия за някои граждани на мегаполиса и остава горчив привкус у този, който е дошъл да открие красотата на древния град. От най-високата точка на града, където е църквицата „Св.Георги”, се очертава зашеметяваща гледа. Огромен белокаменен град, разположен като върху тепсия в кръг, пълзящ по склоновете, където скоро няма да остане незастроен метър. Миниатюрни осторвчета зеленина дават отговор на въпроса защо през лятото атиняните се преселват по островите и оставят града на туристите. Стотици и хиляди се вият от сутринта на опашки пред касите на туристическите обекти и оставят от 10 до 30 евро за вход. Новият археологически музей, строен 3 години, е огромен, строго охраняван и със задължителната климатизация и видеонаблюдение. Не мога да не отбележа, че тук журналистическата карта върши чудесна работа и се признава свободния достъп на нашего брата, за разлика от някои обекти в собствената ни страна. Дори турците, които не са в ЕС правят отстъпки в цената за вход при показването на този документ, по силата на който сме част от европейското журналистическо семейство. Толкова е предвидимо, че човек който пише непременно ще сподели видяното и преживяното...
Бях много приятно изненадана от предприемчивостта на българи, открили магазини с наши стоки в Атина. Един от собствениците, както и семейството, открило български ресторант, се оказаха мои съграждани. В скромните по размери магазини има от пиле мляко и затъжените за роден вкус наши емигранти, редовно пазаруват там. В ресторанта си дават среща в почивните си часове или дни и твърдят, че там няма компромиис с качеството на храната и напитките. Признават с огорчение, че в българската църква е имало 5-6 души на Великден, за разлика от претъпканите с празнично облечени гърци в техните храмове. В деня на завръщането ми попаднах на интервю с моя приятел Илия Луков, който поднесе новината, че през нощта е открадната камбаната на нашата църква в Атина. Води се разследване и дано стане ясно кой стои зад този вандалски акт – 80-килограмовата камбана е специално излята с помощта на дарители. Българската общност там и тук призовава крадците да върнат камбаната срещу откуп!...В този ден Негово светейшество Папа Франциск призоваваше за единение и смирение в Раковски...
Българите ме питат защо ние нямаме агресивна реклама на нашите туристически обекти. Говорят с възторг за обновена Плиска и стореното от един арменец за съхраняване на българската памет в Музея на буквите. Защо в Гърция от десетилетия печелят милиарди от туризма, а у нас отново очакваме слаб сезон. Палят се, разпитват какви са последните новини. Не можах да открия българския вестник „България днес”, който все пак информира нашенци вече повече от 15 години. Беше се изчерпал, но обещаха да ми вземат следващия брой, за да добия представа. Политиката и предстоящите евроизбори са неизменна част от срещите ми тук. Гърците също не отстъпват по темперамент, когато стане дума за тези неща, а няма как да не се случи да разговаряме, защото дори в такси, шофьорите започват с Ципрас и завършват с Македония. Чешитът, на когото попаднахме при един от преходите не дочака плавен преход. На поздрава:”Добър ден!”, отвърна че денят ще е хубав, когато падне Ципрас. Нарече го Пинокио и образно издължи носа си, в случай че не сме разбрали. „Има само една Македония – завърши патетично тирадите си – нашата Македония, гръцката Македония!” Нямаше място за противоречие. Нямаше да знае кой е Вапцаров, кои са Даме Груев, Яне Сандански, Попйорданов и т.н. Гърците умеят да бранят своето, стачкуват за всичко, ако според тях са нарушени правата им. Хванахме и транспортната стачка, заради която и метрото беше спряло за „Добре дошли!” Споменават често тристранката или тричленката, която пристигнала, прегледала „сметките” и отсякла, че трябва да им се намалят пенсиите и заплатите, за да се предотврати пореден фалит. За обикновения човек е трудно да си обясни как една „фалирала” икономика поддържа такъв гигантски флот, такива пристанища за яхти и лодки, които не пропуснаха хубавото време и развяха платна в заливите. Там най-нетърпеливите туристи направиха първите си бани на плажа срещу квартала на богатите. Сред многогодишни палми са разположени истински малки дворци от червен камък.
Обитателите им едва ли пазаруват от атинските молове, но стотици други пазаруваха там заради големите намаления на остарелите вече колекции от отминаващия сезон. Невъзможно е да се види всичко в един мегаполис за няколко дни, но и те запечатаха пъстротата на живота тук. Най-живописен за мен е старият център с тесните улички, таверните с вкусни ястия, свирещите и танцуващи хора от всички възрасти, уличната търговия и пазарлъците, магазинчетата за сувенири, в непосредствена близост до колони и капители от отминали епохи. Животът преди хилядолетия и животът днес се преплитат магически, а в телевизионните шоу програми пак и пак звучи думата „сагапо”. Може би любовта е тази, която преминава през времето и пространството. Тя е родила величествено изкуство и завладяваща музика. Някои са сложили ограничители на батериите за вода в домовете си, други са заменили печките с керамични плотове с обикновени малки фурнички с по 2 котлона. Казват: ”Криза е” и намаляват ставките на нашенки, които гледат възрастните родители на атиняните. Криза е, пазарува се внимателно на пазара за месо и на пазара за маслини и зехтин, но се усеща че има дух. Гърците са горди и непримирими. Трудно им е да разберат защо трябва да има данъци и налози върху всичко. Помня, че имаше години когато касовите бележки в някои курортни места бяха непопулярни, а сега се продават имоти на килограм, заради високите годишни данъци, които обезсмислят инвестициите в недвижимост. Пъстър живот! По кафенетата старците все така пият кафе, четат вестници и бистрят политиката с броеници в ръце. Узото се изстудява, а прясноуловената риба ухае пленително. Има някаква магия в изумруденото на това море. Ако си го видял веднъж, продължава да те притегля. Един колега беше намерил сполучлива формула и казваше, че гръцкото море ухае на „Още”....Затова не се сбогувах с него, казах „Довиждане”...
Убедих се, че толерантността не винаги е добър съветник и трябва да има граници. Когато хилядолетна култура се сблъсква с варварство, имаш усещането, че цивилизацията е прелъстена!...
