Гледам телевизия, като всички. И се срамувам до плач. И се гордея с Похода на майките, че намериха сили в безсилието си да застанат пред нацията с болния проблем за болните деца, които зависят вече от Божията милост. Да са живи, да продължат още ден, още час да дишат и излъчват безпределна любов, доброта и нежност. Няма по-тежка съдба от тази. Да се бориш денонощно за детето си. За пореден път се доказа колко сме толерантни към проблемите на другите, щом и платените представители на общности на хора с увреждания, застанаха срещу майките. Проблемът щял да се реши частично. Засягал САМО 77-80 хиляди души. Ами да решим техния проблем, после и на останалите. Ама как да го решим бързо като трябва да почиваме през август, изморени от скудоумни дебати в парламента.
Имам усещането, че в държавата работи само институцията Омбудсман. Да, ама работела предвид предстоящи президентски избори. .. Дори и да е така. Трябва ни такъв президент, който да е с отворени очи за тежненията на народа си и да има компетентността да се намесва рязко, с професионална точност и решителност. Нямам политически тежнения и не мога да бъда заподозряна в подкрепа или агитация на когото и да било. Стремя се да бъда обективна, за да съм независима в преценките си на средностатистически гражданин.
Всички знаем, че най-тежките псувни на Балканите са свързани с майката. Защото как да те заболи повече, ако не те засегнат на най-свидното. Защото Майката за балканеца е неговата институция, казано на съвременен език. Тя е корективът, барометърът, опората, насоката, правилността, безпрекословната грижа и себеотрицание. И какво трябва да се случи с една майка, за да предпочете детето й да не я надживее! Това е най-страшното и тежко нещо, което съм чула през прилично дългия си живот. Да застане българска майка в безизходицата си и да си пожелае да надживее детето си, защото ако тя си отиде, след нея няма живот и за него!
Имаше един японски късометражен филм, който ни разтърси преди години по подобен начин. В малко селце се завръща от последната война млад мъж, когото любимата и близките очакват. Но той се даржи като змия – движи се така, храни се така....Изолират го и търсят решение, но не намират. Накрая той сам се добира до едно езеро и плувайки като змия, се изгубва във водите...Един от старейшините зададе въпроса: ”Какво трябва да е преживял един човек, за да не иска повече да бъде човек???!!!” Известна е жестокостта в японските лагери за пленници и за дезертьори....Случило се е нещо нечовешко, за да откаже някой да принадлежи към себеподобните. Направих тази асоциация с майката, която е принудена от социалната Система у нас да пожелае да надживее детето си. Защото това вече противоречи на самата природа и същността на майчинството-едно от малкото останали свещени неща в разрушаващата се система от ценности.
Като майка аз се сблъсквам с друг, но подобен проблем. Свърши вносът на животоподдържащо лекарство у нас. Вече има евтини заместители, които засягат бъбреците. В Гърция още го има, нали са в Европейския съюз!... Оказа се от много разговори с приятели в системата на аптеките, че в складовете у нас го има, но някой предпочита да го реимбурсира в страните по-назапад като Германия например, защото там струва много по-скъпо. Може би трябва да се срещна с Марешки и да моля? Освен всичко друго, Здравната каса не го покрива. Малко под 120 евро на месец е. Колко зависими хора могат да си го позволят? А когато могат да си го позволят, не могат да се доберат до него. Ако имате връзки в системата или пътувате скоро до Гърция, пишете ми!
Майките, майките, те да му мислят! Държавата нека почива! Малдивите, Куба, Филипините, Дубай, са подходящи дестинации...
