Не можахме да се преборим за Институт по щастието. Нямаше и как. Опозицията се обоснова с изследвания, които сочат, че преобладаващо народът не се чувства щастлив. Независими чужди изследвания! Нямаше и как да се опонира на това, макар че имаше опити да се покаже напредъкът ни в много области, от което би следвало да сме и по-щастливи. Будните във Фейсбук веднага направиха сравнение с Румъния – свалили цената на тока с 3,8%, а покачили пенсиите с 10%, докато у нас знаем какво се случи от 1 юли...
Преборихме се обаче за Министерство на самотата. С единствен министър без кабинет, тоест аз. Изтъкнаха умението ми да изслушвам, да съм съпричастна, да споделям каузи, да.....Гласуваха почти единодушно, с някои съображения, които не бяха взети под внимание. Министерството ми е навсякъде, разполагам със собствените си лаптоп и телефон. Трябва да направя план като си повтарям, че самотата не подлежи на статистика, защото е вътрешно състояние. Правя списък:
1. Домове за възрастни хора и хосписи.
2. Домове за деца без родителска грижа. Раздвоена съм по отношение на SOS детските селища.
3. Затворите.
4. Обезлюдени села.
5. Сайтове за запознанства? Там хората все още се търсят и се надяват на споделяне.
6. Да открия линия „Сподели самотата”, да направя сайт и електронна поща.
Междувременно си мисля да използвам мисълта на Георги Господинов, че „Самотата трябва да се изговаря...”
Сигурно пропускам нещо, но трябва да започна отнякъде и хората сами ще ми подскажат верния път. (Пропуснах да кажа, че не съм на заплата. Ще бъде тип доброволчество. То затова и нямаше разгорещени дебати. Но ангажиментът си е ангажимент и отговорността е голяма. Ще проработи ли Министерството на самотата или ще остане проформа като социален експеримент. Пропуснах да кажа и това, че съм амбициозна. Постави ли ме се задача, ставам като Трансформънс – килимче, булдозер, каквото върши работа към крайната цел и не мирясвам, докато не я видя осъществена. После отчитам какво ми е струвало, но никога не съжалявам.)
7. Сега се обръщам към Вас за подкрепа. Изпратете ми Вашата история с наименование „Самота”. Надявам се, че скоро към мен ще се присъядинят психолози, социални работници, доброволци... Няма да е лесно, няма да е бързо, но всеки отделен случай ще има смисъл да се обсъди, да се потърси помощ. Дори и само да се изговори и сподели от добронамерени хора. /Дали пък няма да се превърнем в Министерство на безплатната психоанализа? Не знам, тревожа се, не мога да спя. Вдъхновена съм, но и малко уплашена. Може би е нормално за всяко начало. Дали да не се самокомандировам до Обединеното кралство? Нали те първи започнаха този експеримент?
8. Поръчвам си билет, утре излитам, а през това време ще следя ежеминутно новата електронна поща и новия сайт. Очаквам историите Ви с нетърпение, и не само Вашите, а на всички, за които Ви е грижа.
Министър без портфейл: Божидара Димова.
P.S. Докато публикувам този текст, ми звънят от две фирми с предложение да покрият разходите ми до Лондон... Ами сега? Да не изпадна в зависимост? Да не вземат да ме употребят? После по медиите знам какво ще се случи. То и антирекламата е реклама, ама да се компрометираме още на старта? Засега ще благодаря, пък времето ще покаже....
