„Децата заминават за Германия.
Родителите им за тях го правят.
Най-светлите деца. Една България.
Не могат и не трябва да остават....”
Това е първият куплет от последното стихотворение на поетесата, редактор и преподавател по литература Нели Господинова. То не се нуждае от дълбок анализ, за да си признаем какво ни се случва от години. Преди време видях как дъщеря ми и неин състудент се изгубиха от погледите ни на Терминал 2, за да прелетят океана. Оставането им в Америка беше на косъм, но се върнаха, за да се дипломират. Сега и двамата имат успешна кариера у нас, но са от малкото направили този избор.
След прочита на стихчето си дадох сметка, че три от приятелките ми са в Берлин, Дюселдорф и Нюрнберг - химик, невролог и икономист. Работят здраво и имат своите успехи. Връщат се по празници и за ваканции. Съзнателен избор на зрели хора. По стъпките им тръгват десетки млади хора, за да следват безплатно, със стипендии или работейки, успоредно с ученето. Упрекваме младите, че не искат да работят за малко пари и често позволяват да бъдат издържани от родителите си докато намерят подходящата позиция. Но не всички я намират. Младежката безработица вече има застрашителни размери и според някои изследвания приближава 170 000. Не обсъждаме степента на грамотност и обща култура на поколението, защото трябва да хапем устни и да скърцаме със зъби. Как така се случи пред очите ни, през мълчанието ни, та образованието, което бе единствената ни унаследена родова ценност, девалвира в страховити мащаби.
Само планът „Ран ът” ли е виновен или всички, които позволихме да ни смажат планирано. Посегна се на най-важното – образованието, културата и здравеопазването. Ще се повишат планирано заплатите на учителите, но кой ще планира отношенията учител-ученик-родител, след като се стигна до саморазправа, обиди, убийства, дрога и педофилия. С огромен страх отглеждаме децата на децата си, защото е необходима воля, предвидливост и системна работа да бъдат опазени от чудовищата, които излязоха от приказките и дебнат по улиците и в училищата. И ако има конспирация за затриването на таланта в нас, как да й противостоим. На практика, освен министерства, са налице десетки агенции, свързани с децата и младежта, има около 40 нормативни акта, НПО печелят проекти и понякога правят достояние тревожни статистики и тенденции, но я няма Перспективата, яснотата за пътя, по който да преминем, за да променим случващото се и да заявим ясна, дългосрочна политика.
Когато напоследък разговарям с млади майки и обсъждаме заложбите и интересите на децата, често чувам: „О, той/тя няма да е тука дотогава...Има чудесни колежи в Европа. Да отива и да не се връща повече. Ние ще ходим да го/я виждаме....” Родителите с повече възможности отрано заделят средства и следят училищата в Западна Европа. Защото вижте сайтовете за работа – средните заплати се движат в границите 600-700-800 лв. При късмет и малко повече. Вече не е новост да се работи на 2 и 3 места, но е изтощително и не задълго. Ако имаш опит, възрастта ти вече е неподходяща. Ако възрастта ти е прекрасна – нямаш опит. Работодателят избира план Б, за да не плаща за прослужени години и обещава някакъв растеж във времето. А младият човек иска днес, сега и тук, веднага да започне летящият му старт, за да живее като идолите си. Тези от екрана – със скъпи коли, апартаменти и аксесоари, със селфи от Малдивите, с често оскъдно облекло и оскъдни маниери, но успели по сегашните стандарти за състоял се живот.
Докато обществото стане гражданско и започне да решава само, без външен натиск най-съкровените проблеми на нацията, ще трябва да се извърви нелек и дълъг път от убедени хора. Неотменно е, иначе всяко българско семейство е обречено поне веднъж да съпреживее лично написаното от Нели Господинова: /със съкращения/
„Прекрасно е в Германия! Вървете!”-
усмихва се учителката. - „Браво!”
Прегръща ги с ръцете си. И двете.
Сърцето й да си вървят не дава.
Не може да им каже „Останете!”
Отива си най-малката България.
Заминаха децата ни в Германия.
