Май месец е истерия. Млади хора се научават да броят до 12 публично, със силен глас.
Май месец е кич. Парад на суетата, лошия вкус и разголените абитуриентки.
Май месец е патриотизъм. Цял един народ, започва да парадира със собствената си писменост, макар в останалата част от годината да pi6e na 6lyokavica.
Но всичките по-горе описани явления и събития са обединени от грамотността. Предполага се, че до май месец и абитуриентите са грамотни, и всички патриоти, подкрепящи кирилицата. А това си е красиво. Защото няма нещо по-прекрасно от силата на словото. Няма нищо по-стабилно от мощта на знанието и информираността. Един образован и мислещ човек трудно може да бъде манипулиран. Една грамотна нация не може да бъде сломена (лесно). Затова май месец е един помен. Припомняме си, че имаме огромната привилегия да имаме писменост на своя собствен език. Според статистически данни такава привилегия хора, говорещи над 3000 езика по света, нямат. Ние я имаме благодарение на две забележителни личности: братята Кирил и Методий.
Те са родени в Солун. Кирил е едва на 27 г., когато е наречен Константин Философ, защото е високо образован. Завършил е Магнаурската школа в Цариград, която е първият университет в света. През 855 г. те създават славянската азбука глаголица, а през 862г., по време на Моравската мисия, се заемат със задачата да популяризират християнството на славянски език, като за тази цел превеждат Библията на старобългарски. В научните среди се приема, че Кирил е автор на превода на Новия завет, а Методий – на Стария. Преводите на Библията на другите модерни езици са доста по-късни – френският е от XIII в., английският – от XIV в., а немският е дело на Лутер два века по-късно.
Но да се върнем към първоизточника за създаването на славянската писменост. Истинската причина, поради която Константин Философ решава да създаде азбука. Тази причина, която все още не се цитира в учебниците по история в училище. Защото все пак 40 години атеизъм са си казали думата и са скрили фактите. А Константин–Кирил, посветен християнин, създава славянската азбука, за да се преведе Библията на достъпен език. За да не се проповядва Божието слово само на трите свещени езика – еврейски, гръцки и латински, но и другите народи да имат достъп до Свещеното писание на разбираем език. Сложна задача, а така също и много опоненти на смелата инициатива, но и един Бог–защитник, който извежда делото на Константин–Кирил до успешен финал:
“Докато философът се радваше в Бога, появи се друга задача и друг труд – не по-малък от предишните. Моравският княз Ростислав по божие внушение направи съвет със своите князе и с моравците и изпрати [пратеници] при цар Михаила с тия думи: "Нашият народ се отметна от езичеството и държи християнския закон, но нямаме такъв учител, който да ни обяснява на наш език истинската християнска вяра, та и други страни, като видят това, да направят като нас. Затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител, защото от вас всякога изхожда добър закон за всички страни."
Царят свика съвет, повика Константин философа и като го накара да изслуша тази молба, рече му: "Зная, философе, че си уморен; но потребно е ти да отидеш там, защото никой друг не може да свърши тази работа като тебе." Философът отговори: "Макар че съм уморен и болен тялом, аз с радост ще отида там, стига само да имат писменост на своя език." А царят му рече: "И дядо ми, и баща ми, и мнозина други са търсили такова нещо, но не са намерили; как мога аз да го намеря?" Философът рече: "Кой може тогава да пише думите си на вода и да си спечели име на еретик?" А царят заедно с вуйчо си Варда му отговориха: "Ако ти поискаш, това може да ти го даде Бог, който дава на всички ония, които се молят без съмнение, и отваря на ония, които чукат."
Философът си отиде и според стария си обичай се отдаде на молитва заедно е другите си сътрудници. И Бог, който слуша молитвите на своите раби, скоро му яви това, и той веднага състави азбуката и започна да пише евангелските думи: "В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." – из ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КОНСТАНТИН - КИРИЛ
Изключително показателно е, че първото написано слово от Константин–Философ е началото на Евангелието от Йоан: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”. Нека да знаем истинската причина, стояща зад големите ни победи. А Бог стои зад нашето писмено слово.
Бъди грамотен. Бъди информиран.
