Постоянно се натъквам на хора, които ентусиазирано си търкат билетчетата за лотарията. Надяват се да ударят джакпота и никога вече да не им се налага да работят или да не разчитат вече на скромната си пенсийка. Да си купят апартамент, нов автомобил или да си подарят екзотична екскурзия. Разчитат на лесните пари. На тези, които ще завалят от небето, щом купят печелившия билет.
Няма как да не ми направи впечатление възрастен пенсионер, който на касата в супермаркета оставя кофичка кисело мляко и типов хляб и се обръща към касиерката с думите: „Два от тези билети“. Сметката изведнъж набъбва значително, защото хартиените листчета струват скъпичко. Но това явно не плаши пенсионерите, които с охота остават десетина лева за билети.
Не си правя илюзии – хазарт винаги е имало и винаги ще има. Въпросът обаче е защо тази практика добива такива размери в наши дни? Защо отвсякъде ме бомбардират с евтини реклами за скъпи лотарийни билети? Защо ми обещават награда до края на живота ми, от която ме дели само едно изтъркано билетче? Естествено, първосигналният ми отговор е: „Защото българинът не обича да работи. Мързелив е.“ Да, може и да е така. Все пак 40 години на комунизъм са родили бисери от рода „Учи, мама, за да не работиш.“ Следователно какво поколение работещи хора може да се очаква от деца, възпитани по това кредо? Но за съжаление не само мързелът е в основата на тези порочни практики. Правейки дисекция на проблема, аз виждам ясно по-сериозния проблем: сребролюбието, алчността. Затова тези билетчета ме връщат назад във времето. Там, където е нямало ЛОТария, но е имало един Лот.
Кой е Лот? Той е племенник на Авраам. За него четем в книгата Битие от Библията. Този човек е тръгнал с Авраам по призив на Бога към Обещаната земя. По време на номадския си начин на живот Господ ги благославя материално. И Лот, и Авраам добиват много добитък. Тогава вместо Авраам като по-голям да вземе да си хареса кои поля да са негови, той оставя племенника си да избере. Какво прави Лот?
„Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво. Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан и видя, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг.“
Е, тогава Лот със сигурност си е помислил, че е ударил поне един милион от лотарията! Каква далавера! Той си избра най-плодородната земя. Какво обаче ни показва историята? Градът, в който Лот се заселва, бива унищожен от Бог. Всички сме чували за злочестата съдба на Содом и Гомор, заличени от лицето на Земята чрез сяра и огън. Оказа се, че онова, което за момента е изглеждало като джакпот за Лот, в последствие разруши семейството му.
Замислих се дали често пъти, когато избираме лесния път в живота, няма да носим тежки последици. Може би не всеки път те са огнени, но са достатъчно сериозни. Търкането на билетчета в дългосрочен план може да се превърне в пристрастяване към хазартните игри, което е в пъти по-голяма загуба от всяка една финансова печалба. Алчността никога не е родила нищо добро. Тя е грях.
Единствено разумно и благодарно сърце може да опази всеки един от нас от клопките на бързите пари. Разум, че всяко едно благо е свързано с труд и усилия и благодарност към Бога, че не ни е забравил, а снабдява нуждите ни.
