Как да повярваш, че някой живее на ръба, като менюто ти по време на държавнически полет кръжи около 40-те хиляди български лева? И защо да ги допускаш тези, в инвалидните колички, в меката на властта, която странно защо още се нарича НАРОДНО събрание, биха я загрозили. Кой иска да му вгорчават закуската, ако изобщо са останали рецептори с чувствителност към болката на народоизбирателя. Охраната решавала кой да бъде допуснат ТАМ.
Ако сме застрашени, може даже да се извиним на тези, които са принудени да пълзят по столичните улици, защото съществуването им не е предвидено, те са за задния двор, а не за парадния вход. Кой ще се захване да прави рампи и платформи, когато майките с количките са като на слалом по тротоарите, за да избегнат дупките и счупените плочки? Защо да не им вземем и малкото, позорно малкото, което им отделяме от общото. Ще се мине на водещото заболяване, без придружаващите. Процентите инвалидност ще паднат от І и ІІ група на ІІІ и ще спестим милиони. Защо не се погледне работата на ТЕЛК-овете в същността им. Хора без крайник или друг орган са принуждавани да се явяват всяка година, на две или на три като че ще им присадят орган и проблемът им ще се реши. Това е унизителна процедура, измислена от хора с проблеми с морала. В същото време адвокати и нотариуси си плащат, за да получат инвалидна пенсия, защото парите никога не са достатъчно. Лекари на висок глас оповестяват, че няма да работят само за едната заплата. Появяват се торби с печени агнета, дамаджани вино, мезета, буркани с туршия, пити и баници. От благодарни пациенти. Други са обслужвани в колите им, където на времето тарифата „приел-предал” за хора от провинцията бяха скромните 300-400 лв.
За да не чакате половин ден, за да не треперите какво ще се споразумеят хората от комисията, за да си спестите физически и психически гърч, а и да не разсърдите човека, че пак ще стигнете до него – след година –две или три. Казусът трябва да се разглежда комплексно, но и силно диференцирано, защото и сред категорията на т.тар инвалиди или хора с увреждания има лъжливи овчарчета, но и сред лекарите има откровени мародери. Като изключим шарлатаните от двете групи, остават огорчените от ниско заплащане, работещи в голяма натовареност, бумащина и безумни условия на труд медицински кадри.
Остават и омерзените, отчаяни и доведени до предела на търпимостта хора с увреждания и мъчителния гняв на майките на болни български деца. Ще им обещаят нещичко, нещичко ще се подхвърли, ще има няколко срещи, на които чиновници ще си водят записки без последствия. Преди избори ще подновим обещанията за промяна в системата, а системата плаче за бърза модернизация. Единните регистри останаха лелеяна мечта, както електронната здравна карта и т.н. Говорим за дигитализция, а още пишем протоколи на ръка и ги съхраняваме в папки. Бялата лястовица не си е отишла от земите ни от времето на Йовков. Майчини,бащини и детски очи ще продължат да се взират и да търсят мистичното пиле, ще целуват лика на Света Богородица и ще преспиват под звездите с надежда за изцеление. Само небето може да прегърне болката и да я облекчи, човеците у нас са безсилни!
