Едно от милионите големи неща, които ме впечатлиха в християнството, беше начинът, по който Исус се изразяваше. Неговата реч беше жива и изпълнена с образи. А всеки път, когато на нашия мозък му се подаде образ за визуализация, то вероятността посланието да се запомни е в пъти по-голяма. Исус беше майсторът на образите – евреите по негово време се занимаваха основно с агрономство, затова Той толкова пъти даваше обяснения чрез притчи за семена, дървета, лозници, земеделски работници, които комбинираше с поучения за вдовици, сватбени банкети, затвори, заплащане на надница и т.н… Всичко, което Бог говореше, беше разбираемо, взето от ежедневието на всеки юдеин, така че никой нямаше извинение, че не е разбрал.
С течение на времето и запознаването ми все повече със Словото разбрах колко сила има в тези образи. Където и да отида, в каквато и ситуация да попадна, винаги насреща имам жив библейски пример, който да изскочи в съзнанието ми. Много пъти се опитвам да си представя как Бог гледа на мен. Да се видя през очите на един любящ Баща–единственият, Когото имам. И Библията е книгата, с отговорите на моите милиони въпроси. Там открих точния образ, с който успях да се видя така, както Господ ме вижда. Божието слово е изпълнено с контрасти: добро и зло, смелост и страх, светлина и мрак, сладко и горчиво, богатство и бедност, вярност и предателство и още, и още. В една от тези противоположности успях да се открия. Да се видя така, както Бог ме съзира.
Ето ме: една малка, бяла къщичка. Ако се вгледате отблизо ще видите, че няколко керемиди ги няма и ламарината под тях е изкривена и на места е надупчена. Нещо повече – капаците на прозорците са изкривени, а от силния вятър един дори е отлетял, оставяйки само две ръждясали панти след себе си. Калдъръмената пътеката до входа е цялата в кал, даже има една малка повалена бреза пред входната врата, която трябва да се заобиколи преди да се влезе. Реколтата в двора е оцеляла частично след последната буря.
Добрата новина? След тежки бури тази малка къщичка остава цяла. Без значение от „козметичните“ щети по нея, тя си стои уверено на мястото. Е, оградата ѝ е с избити летви, има два напукани прозореца и теч от тавана, но е цяла. Защо ли? Защото основата ѝ е стабилна. Положена и вградена в канарата. Единствено там, на скалата е нейната опора, нейното настояще и бъдеще.
А там долу? Много красиви дворци, изградени непосредствено до морето. Застроени върху пясъчна основа. Част от тях: нелегално. Останалите: от днес за утре. Резултатът: за една буря време те изчезват.
Да съм малка бяла къщурка на скалата ми харесва. Често търпя ремонти, но пък имам здрава основа. Това е най-важното.
„Всеки, който чува тези мои думи и им се подчинява, е като благоразумния човек, който построил къщата си върху скала. Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща. Но тя не се срутила, защото основата й била върху скала. Обаче всеки, който чува тези мои думи и не им се подчинява, е като глупавия човек, който построил къщата си върху пясък. Дъждът завалял и реките придошли; ветровете задухали и заблъскали по тази къща и тя се срутила с голям грохот.“
