Може би един от първите въпроси, който си задава търсещият Бога човек чрез Библията, е „Мога ли да вярвам на Евангелията?“.
Четирите евангелия са писмен запис на раждането, живота, поученията, чудесата, смъртта и възкресението на Исус. Този тип манускрипти се доближава до съвременната ни представа за жанра биография. Но самата дума „евангелие“ означава „добра вест“ (от гр. εὐαγγέλιον, лат. еvangelium). Макар днес този термин да се използва главно в религиозните среди, оригиналното значение на думата се е употребило първо в политеистичната Римска империя. Приен е град-държава на територията на Древна Гърция, където е намерен запис на камък, който разкрива етимологията на „евангелие“, използвано като термин в Римската империя във връзка с Гай Юлий Цезар Октавиан (роден 23 септември 63 г. пр. Хр.). Надписът е наречен календарът от Приен, защото се отнася за раждането на императора и започването на една ера на „добрата новина“, провъзгласяваща царството му, предвещаващо мир и спасение за народа му.
Първоначално „добрата вест“ за въплътения и после възкръснал Бог Исус се разпространява устно. В наши дни това е доста ненадежден метод, но за древните юдеи, обучавани от ранна детска възраст в запаметяване наизуст на свещените писания, това е нормална практика. Скоро обаче става ясно, че за да останат в наследство тези послания за Исус, те трябва да се запишат. Най-много са оцелелите копия на Новия Завет, които на брой са над 5 000 текста на гръцки език, 10000 на латински, 9300 на други езици, употребявани през първите три века. Като сравнение можем да дадем оригинала и първото направено копие на старогръцкия историк Херодот, между написването на които изтичат 1300 години. При Новия завет първото копие (на цялото съдържание) е след 300 години.
И все пак ако се приеме, че едно евангелие е достатъчно да разпространи добрата новина за спасителя Исус, защо тогава те са четири? Ако разгледаме нашата съвременна култура, ние търсим повече от един източник, за да потвърдим важната за нас информация. Когато чуем по някой телевизионен канал, че е станала голяма катастрофа по магистрала „Тракия“, веднага търсим в интернет пространството по-подробна информация: къде точно се е случил инцидентът? Колко са жертвите точно? и т.н. Нещо подобно са и четирите евангелия: дават взаимно допълваща се информация за една конкретна личност. Те са записи на четирима свидетели за живота на Исус. Както и при един полицейски разпит, когато версиите на някои свидетели се повтарят буквално, на 100%, се създава усещане за заговор. Четирите евангелия са написани от различни личности: евангелист Матей, Марк, Лука и Йоан до различна аудитория и с различен смислов акцент. Например, евангелието от Марк е първото написано евангелие (между 60 и 70 г. сл. Хр.), то е най-кратко и е адресирано до езичниците, които не са запознати с еврейската традиция. Евангелист Йоан пък пише своя текст предимно към преобладаваща юдейската общност. Както вече написах в статията си Исус Христос. Кой всъщност е Той?, историческите сведения подкрепят, че Исус е бил реална историческа личност. Целта на Евангелията обаче е да ни убедят, че Той е Бог. Единственият път, истина и живот. Въплътен Бог, дошъл да ни спаси от греховете ни. Но нима е истина?
Историческата справка показва как умряха апостолите, които следваха Исус Христос:
● 《Петър》Разпънат с главата надолу на кръст във формата на "Х". Според църковната традиция това се случило, защото Петър обявил пред своите палачи, че е недостоен да умре по същия начин, по който Исус Христос умрял.
● 《Яков》Водачът на църквата в Йерусалим бил хвърлен от височина повече от 30 метра от югоизточното крило на храма, след като отказал да се отрече от вярата си в Христос. Това било същото крило на храма, на което Сатана изкушавал Исус. След като се оказало, че Яков оцелял след падането, враговете му го били до смърт с тояга.
●《Йоан》Мъченик за Христос по време на вълна от гонения в Рим. Той бил сварен в огромен леген с врящо олио. След това Йоан бил осъден на заточение на остров Патмос. Там той написал книгата „Откровение". По-късно апостолът бил освободен и се завърнал към служение като епископ на Едеса (днес се намира на територията на Турция). Йоан починал от старост, като се превърнал в единственият апостол, умрял от естествена смърт.
●《Андрей》Бил разпънат на кръст във формата на "Х" в Патра, Гърция. След като бил бичуван от седем войници, те го разпънали на кръст, за да удължат агонията. Неговите последователи засвидетелствали, че докато го водели към кръста, Андрей отправил поздрав с думите: „Дълго време желаех и очаквах този щастлив час. Кръстът е осветен от тялото на Исус, разпнат на него." Андрей продължил да благовества на своите мъчители още два дни, докато преминал.
●《Матей》Умрял мъченически в Етиопия, убит от меч.
●《Тома》Пронизан с копие в Индия, по време на едно от мисионерските си пътувания, през които основал църква.
●《Натанаил》Умрял в мъченичество заради проповядване на евангелието в Армения. Той бил бит с камшик до смърт.
●《Павел》Измъчван и след това обезглавен от император Нерон в Рим през 67 година сл.Хр. Павел издържал дълъг престой в затвор, който му позволил да напише много от писмата си до църквите, които основал на територията на Римската империя. Тези негови послания, които полагат основите на християнската доктрина, формират голяма част от Новия Завет.
Единственият логичен извод е, че един човек няма да умре по мъчителен начин, ако не е убеден в това, което вярва. Никаква симулация, конспирация или фалшива „добра новина“ не могат да накарат някого да устои докрай, до смърт, твърдейки една лъжа.
Ако това е вярно, то думите на К.С. Луис са прекрасно обобщение на разгледаната от нас тема: „Ако християнството е лъжливо, то то е без никакво значение, но ако е вярно, то то е от безкрайна важност. Единственото невъзможно нещо е то да е от умерено значение.“
