Настъпи време за Йордановден. Отново повод да се съберем със семейство и приятели и да прекараме уютни мигове заедно. А какво знаем за самия празник? Щом е Йордановден, явно началото на традицията полага някой знаменит Йордан, нали така? Звучи логично. Но всъщност не е така.
По българските предели има традиция на този ден да се хвърля кръст в ледовитата вода и малцина смелчаги скачат да го извадят. Дори в някои райони на България се играе мъжко хоро в студената, зимна река. Извадени извън контекста си тези обичаи нямат никаква логика, разбира се. Малцина българи са чак толкова суеверни, че да повярват, че годината ще бъде берекетна или не според факта, дали кръстът ще замръзне във водата или не. Липсата на информация кара голяма част от населението да гледа скептично, с насмешка и подигравка на тези действия, напълно несъответстващи на съвременния начин на живот. За болшинството българи християнството се свежда до редица кухи и лишени от смисъл езически ритуали, в които те не вярват. А как ще повярват, ако никой не им каже? Как ще разберат дълбочината на църковните празници, ако църквата не им ги обясни на разбираем български език? Много въпроси и малко отговори. И все пак има какво да се каже, какво да се обясни, стига някой да има уши да чуе и очи, с които да види.
Всички тези запазени обичаи по Йордановден са свързани с едно Библейско събитие. Кръщаването на нашия Господ Исус Христос, което се осъществява в река Йордан. Точно така, Йордановден е свързан с локация, а не с личност. Река Йордан се споменава многократно в Библията – около 190 пъти. Според някои изчисления – поне 175 пъти в Стария Завет и поне 15 пъти в Новия. Реката води началото си от изворите в подножието на планината Ермон и се влива в Мъртво море. Интересна е етимологията на името ѝ, идващо от иврит –„ярден“ и означава „слизащ“ (защото реката извира на около 200 м надморска височина и се влива в най-ниската точка на сушата: минус 400 м).
Река Йордан има голяма символика за християните, защото израелските племена под ръководството на Исус Навин преминават точно през нея като по суша в Обетованата земя след четиридесетте години скитане из пустинята (Исус Навин 3:14-17). Друга библейска история, свързана с реката, разказва как пророк Илия и Елисей също преминават по сухо през Йордан. Още една история ни среща с Нааман, военачалникът на сирийския цар, който е прокажен. Той се обръща към пророк Елисей за помощ. Пророкът иска от него да се потопи във водите на река Йордан. Но най-важното събитие, което се случва в река Йордан е кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител.
Исус е на 30 години, когато започва своето публично служение сред народа. Важното събитие, което бележи началото на поученията на Христос, Неговите чудеса и знамения сред хората, е кръщението Му в река Йордан. Това събитие се описва в трите синоптични евангелия (Матей 3:13-17, Марк 1:9-11, Лука 3:21,22).
„И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата и видя, че Божият Дух слиза като гълъб и се спуска на Него" (Maт. 3:16).
Божият Дух в образ на гълъб слиза върху Исус веднага след излизането Му „от водата". По този начин Небесният Отец помазва Своя Син за служба. Сега Христос може да започне своето служение към хората и да им остави своето учение за спасение и вечен живот. Веднага след като Святият Дух слиза на Христос, Отец засвидетелства, че Исус е Неговият Единороден Син:
„и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение” (Maт. 3:17).
Това е първото място в библейския наратив, където се проявява Светата Троица – Трите лица на Бог се обединяват при кръщението на Исус: Бог Отец засвидетелства със слово, че Исус е Неговият Син, а Святият Дух като гълъб слиза над Сина. Това е Божието триединство на практика, видяно от смаяните погледи на тълпата, събрана около река Йордан.
Но какъв е смисълът на кръщението, защо то е толкова важно? Думата „кръщение” на гръцки означава „потапям се". Кръщението представя тройна промяна в християнския живот: смърт на старото естество, погребението му и възкресението на новия човек за нов, християнски живот. Апостол Павел пише:
„Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот” (Римл.6:3, Римл.6:4).
Кръщението на Исус в Йордан е началото на Неговата служба към човечеството, на Което Той поднася благата вест, че има спасение от греховете. И то е в името на Исус, Сина на Бог, умрял и възкръснал за нашите прегрешения. Нашето водно кръщение също е акт на доброволното ни отказване от стария ни начин на живот, символичното „умиране“ на стария, невярващ човек и „раждането“ на новия християнин, готов да живее според повеленията на Исус. Нека да си спомним това, когато празнуваме Йордановден.
