„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
кротост, себеобуздание“
Както вече сигурно сте забелязали, Плодовете на Духа много често имат проявления в нашия живот в комбинация. И точно това е тяхната красота, че колкото са повече, толкова по-добри са резултатите в живота ни. Любовта върви ръка за ръка с радостта, която пък ни носи мир, който заедно с дълготърпението, благостта, милосърдието и кротостта изграждат нашата вярност и себеобуздание. Последният плод от цялата палитра на християнските добродетели е самоконтролът. И без него не може да съществува каквато и да е от горните ценности, защото той е способността да се избере важното пред спешното. Себеобузданието е нужно, за да се подредят правилно приоритетите в живота ни.
За съжаление самоконтролът е една от най-подценяваните и омаловажавани ценности в днешно време. Никой не обича да бъде контролиран и да му са казва какво да прави и как да живее. Живеем в социум, в който ни се повтаря да се оставим на чувствата и емоциите си, които ще ни заведат до вълшебното царство на щастието и задоволството. Постоянно ни облъчват с какви ли не слоугъни и реклами от типа „Послушай сърцето си“ и „Ти заслужаваш най-доброто“. Но дали е така? Ако сме болезнено честни със себе си ще си признаем, че сърцето ни често пъти ни е подлъгвало, чувствата ни са били повърхностни и де факто изобщо не заслужаваме най-доброто (ама никак!). Като контракултура на този модерен модел за себеугаждане и хедонизъм се появява Библията, която е надживяла не едно и две течения за свобода (или слободия) и е доказала през вековете приложната мъдрост, която се крие зад страниците ѝ. Там пише, че „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно“ (Еремия 17:9). Това е самата истина. Ако се вгледаме какво има като желания у нас от най-ранна детска възраст, ще открием егоизъм, злоба, завист, мъст и още, и още. Ако бяхме по презумпция добри, защо ни е Христос? Ако можехме сами да се спасим от греха, защо тогава Той умря за нас на кръста? Цялото християнство сочи към нашата нищета на духа и неспособност сами да се спасим в деня на съда. Затова личността на Исус е така революционна. Затова Той смени летоброенето. Затова Той живя, умря и възкръсна. За да можем да си признаем, че сами не можем. Само чрез Него и действието на Святия Дух в живота си можем да имаме нов живот и да берем тези плодове на Духа. Имаме нужда от самоконтрол, за да не сме контролирани от човешките страсти, а от Божия Дух.
Самият апостол Петър беше напълно самоуверен в посвещението си към Исус. Беше Негов близък ученик и приятел вече три години и половина. Петър смело демонстрира, че дори всички други ученици да се откажат от Месията, то той ще остане верен. Исус обаче Му каза, че самият Петър три пъти за една вечер ще се отрече от своя Спасител. Така и стана. Притиснат до стената от обстоятелствата, виждайки как римските войници арестуват Неговия учител, Петър загуби, аз бих казала, своя самоконтрол. Не казвам смелост, защото той беше смел до безумие, дори във вечерта на залавянето на Исус, Петър отряза ухото на слугата на първосвещеника в опит да го посече. Това не е акт на страхлив ученик. Петър беше смел, но не и себеобуздан. В неговата глава, той си представяше как Исус става израелския цар, затова със зъби и нокти се бореше за тази своя мечта, да види края на римското иго. Но както знаем, в царството на Исус всичко е наопаки – този, който иска да е водач, трябва да стане слуга. Само смиреното сърце може правилно да управлява дадените му ресурси. И тук Петър се провали. Не се овладя. Излъга. Отрече се от своя учител и Бог. Не успя да прояви самоконтрол първо в мислите си, после в думите и в делата си. Но историята има и хубава част – Исус му прости, а Святият Дух изпълни живота на Симон Петър с плодовете на Духа. Дори в края на живота си той умря мъченически, разпънат на обърнат кръст. Умря за своите убеждения. За своя Бог. За своята църква. За нашето християнство.
Днес рядко чувам думата себеобуздание в положителна конотация. Един от говорителите по темата за самоконтрола е баптисткият пастор Пол Уошър. Обичам да го слушам как проповядва пред млади хора. Колко е радикален на тема самоконтрол в ежедневните дейности и свободно време – как младежите се забавляват, какви са взаимоотношенията им с отсрещния пол. И най-вече как акцентира колко важно е себеобузданието ни в християнския живот. Как без контрол не можем да се наречем християни. Естествено, аз съм една от малцината симпатизанти на Уошър (не че бройката като цяло е малка, но в сравнение с други говорители е нищожна). Все пак кой обича да му говорят за себеобуздание?
„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23) Това е прекрасен и много смислен цитат, с който искам да завърша поредицата „Плодовете на Духа“. Наистина, Святият Дух изработва в живота ни тези плодове, но от нас зависи какво ще е качеството на почвата: дали ще е добра и мека, дали ще е скалиста, дали ще е пълна с тръни или просто семената на тези плодове ще паднат край пътя и никога няма да имат шанса да украсят градината на нашия живот. Така че нека да бъдем добри фермери и да се грижим за духовното си състояние, да пазим сърцето си от зло и да поливаме добрите и вкусни Плодове на Духа.
