„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
Верен. Това е психологическият профил на истинския християнин. Без това качество няма как да имаме никакъв прогрес, в която и да е област на живота. И най-вече без него няма как да станем ученици на Исус. Гръцката дума за вярност е „пистис“, която може да бъде описана със синоними като „лоялност“, „кураж“, „посвещение“. Да си верен означава да си воден от принципи, да си държиш на думата и да си надежден.
В Библията се казва, че верният в малко е верен и в много (Лука 16:10). Йосиф е любимият син на Яков. Това може би се дължи на факта, че Йосиф е първородният син от възлюбената съпруга на Яков, Рахил. Каквато и да е причината, бащата предпочита един определен син сред 12 те си момчета. Сигурно Йосиф се е чувствал специален. И не само защото баща му го предпочита, а и защото Бог също показва специално отношение към него. Като малко момче Йосиф сънува пророчески сън как ще бъде лидер на своето семейство. Това звучи като обещаващо бъдеще, нали? Любимият син на тате и Божият избран водач. Уви, оказва се, че пътят до успеха е трънлив. Братята на Йосиф му завиждат и го продават за роб на едни преминаващи из земята им търговци. Така продаденото еврейско момче стига до Египет, където работи в къщата на един богат човек. Господарят на Йосиф, Петефрий, успява да види големия потенциал на момчето и му дава власт да управлява целия му имот. Оказва се, че Йосиф е верен служител. Това обаче не спира съпругата на Петефрий да се опитва да го съблазнява продължително време. Но Йосиф преди всичко изпитва вярност към своя Бог, пред Който да спи с жената на господаря си е голяма мерзост. В крайна сметка нашият герой е наклеветен от съпругата на Петефрий в опит за изнасилване. Йосиф попада в затвора. И въпреки, че ситуацията изглежда от черна по-черна, той не губи вяра в своя Господ. В затвора Йосиф се изявява като изключително умен и съобразителен човек и става пръв помощник на главния надзирател. Но въпреки всичко прекарва дълго време затворен. Това обаче не го кара да забрави своя Бог, нито да таи негативни чувства и желание за мъст към братята си. И след като Господ по чуден начин не само го освобождава, но и го прави втори по власт след фараона в Египет, Йосиф управлява с мъдрост и страхопочитание от Бог поверената му земя. Той бива верен както в малкото, така и в голямото.
Като по-актуален пример за вярност мога да посоча един от любимите си автори - К.С. Луис. За първи път прочетох нещо от него, само защото видях в биографията му, че е бил професор в Кеймбриджкия университет. Казах си, че трудовете на такъв интелектуалец не могат да бъдат пренебрегнати от мен. Оказах се права – книгите на Луис ме завладяха. Както и неговото открито и постоянно прокламиране на християнството пред широката аудитория. От „Хрониките на Нарния“ до „Писмата на душевадеца“ – аз бях запленена от подсоления английски хумор и дълбочината на разсъжденията на писателя. В цялото си творчество К. С. Луис остава верен на своите убеждения, като от атеист си завоюва славата на знаменит християнски апологет. Авторът заявява смело: „Вярвам в християнството така, както вярвам, че слънцето е изгряло: не само защото го виждам, а защото чрез него виждам всичко останало.“ К.С. Луис не само оставя голямо творческо наследство за поколенията, но и доказва как християнството не е религия за невежите, а е вяра за високообразованите интелектуалци. И най-вече това за него е единствената истина, на която той остава верен до последния си час:
„Намерих желание в себе си, което никое изживяване в този свят не може да удовлетвори. Най-вероятното обяснение е, че съм създаден за друг свят.“
Да съм верен практически означава посвещение на кауза, от която да не капитулирам, макар и да срещам големи трудности. Това е живот според принципите, в които вярвам, без да правя компромиси с тях, когато стане напечено. В това число думата ми да тежи и да съм надежден приятел. И най-вече: посвещение на Исус, в Когото вярвам, без значение дали християнството е демоде или не.
Вярността е Плод на Духа, който е в сърцевината на християнските приоритети. Тя, заедно с любовта, радостта, мира, дълготърпението, благостта и милосърдието разкриват многоликата същност и красотата на характера на зрелия християнин.
