„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“
Благостта като Плод на Духа, заедно с любовта, радостта, мира и дълготърпението, формира еднo красиво многообразие от християнски добродетели.
Благостта е равнозначна на проявата на доброта на практика. Благият не смачква слабите, както е казано в Исая 42:3 – „Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси“. Това е благостта – отговорност спрямо другите. Тя не е облечена само в красиви, но кухи слова и фалшива усмивка. Тя е в отношението към онзи, по-слабия, от когото нищо не можеш да очакваш в замяна. Благостта смекчава справедливостта с милост. За себе си разбрах, че да съм блага означава да съм добра спрямо другите, дори когато грешат. Когато някой не е прав, благостта го коригира с любов. Благост е и да съм услужлива и лоялна, да съм верен приятел. А така също и да показвам простителност на практика и да съм милостива.
Как точно си представяте благия човек? Напълно презадоволен от материални и духовни блага индивид, който няма друг избор освен да е богат, здрав, щастлив и ... благ? Това не е точната представа за този плод на Духа. Добротата на благ човек може да се прояви дори и сред голяма оскъдност. И под значима липса нямам предвид финансови затруднения, а отсъствието на четири крайника. Да, добре ме разбрахте. Човек може да е благ дори когато има ужасен старт в живота. Като пример визирам прочутия австралийски мотивационен говорител Ник Вуйчич.
Никoлас Вуйчич е австралийски мотивационен говорител, писател и християнски благовестител, роден с редкия синдром тетра амелия – заболяване, характеризиращо се с липсата на четирите крайника. Детството му е белязано от много подигравки от страна на съученици и познати, както и от собствените му болезнени търсения на своята идентичност. На седемнадесет годишна възраст Ник стартира своята организация „Живот без крайници“. Вуйчич изнася мотивационни речи по целия свят, които се съсредоточават върху живота с увреждания, надеждата и откриването на смисъл в съществуването. Той свободно споделя за вярата си в Исус Христос, за убеждението, че Бог може да върши делата си чрез всеки всеотдаен човек и за осъзнаването, че Господ е достатъчно велик, за да надмогне всеки недъг.
Въпреки липсата на ръце и крака, Ник успява да култивира в себе си едно благодарно сърце към Бога, което му помага да проявява благост. Болката, разочарованието и горчивината от действителността са преодолeни само чрез вяра в Спасителя. Именно християнските добродетели на Ник са причина неговата съпруга Канае да се влюби в него и да му се възхищава и до ден днешен. Фактът, че Ник не се възприема като жертва, а активно развива дарбите и талантите, които Бог му е дал, помага на австралиеца да води един вълнуващ и вдъхновяващ живот, изпълнен със смисъл. Съпруг, баща на две момченца (а съвсем скоро ще се родят и близначките му) и мотивационен говорител, Ник е пример за мнозина, които са изгубили желание за живот. Той изнася лекции пред студенти от цял свят и помага на отчаяните и потънали в депресия да погледнат на живота от друг ъгъл. Ник е благ към уязвимите, защото самият той дълги години се е чувствал безпомощен. Въпреки че му липсват много съществени неща, които ние често възприемаме за даденост, Ник избира да се фокусира върху онова, което има: Бог, семейството, приятелите, талантите и дарбите, благотворителността и т.н. Той има хиляди причини да е неблагодарен, но избира да е благ към околните.
Християнството е дълъг път, по който тръгналите са ученици до живот: учим се да бъдем като Великия пример. Култивираме в себе си ценности, изкореняваме плевелите на омразата, роптанието, непокорството, злобата, завистта и хиляди още бурени. И докато изграждаме сърце, изпълнено с плодовете на Духа, винаги имаме наоколо светли примери за хора, които също като нас се стараят. Падат, стават, но пак продължават по пътя на Христос.
