Днес честваме 500 години от Реформацията. Но защо това историческо събитие е така значимо?
Ако свързваме Реформацията с едно определено лице, то това със сигурност е Мартин Лутер. През 1501 г. Мартин се записва в Ерфуртския университет, считан за един от най-добрите германски университети за времето си. Там той учи седемте либерални изкуства и през 1505 г. Лутер получава магистърската си степен. По волята на баща си, през същата година Мартин Лутер се записва в правната школа на Ерфуртския университет. Но уви, плановете на Ханс Лутер за бъдещето на сина му да се реализира като прочут юрист със стабилна адвокатска практика се провалят. Мартин решава да стане монах и една от причините е, че той е обхванат от несигурност относно своето спасение. Зад вратите на Божията обител той търси уверение и утеха.
Монашеството по времето на Лутер се равнява на мъчен отшелнически живот, изпълнен с тежък труд, пост и молитва. Денят на монаха започва в 3 сутринта с утринната молитва. Точно в този период се формира характера на Мартин и се калява духът му. Общението с Бога чрез Библията определя по–нататъшния му живот и работа.
През 1507 година той е ръкоположен за свещеник и започва да изучава теология в университета в Ерфурт. По време на следването си той се запознава с идеите на хуманизма и възприема мотото им „Ad fontes!” или в превод: “Назад към изворите! “ – колкото по-близо сме до извора, толкова по-близо сме до чистотата му. За Лутер това означава строго петгодишно изучаване на Библията в оригинал: на староеврейски и гръцки.
Мартин получава докторската си степен по теология на 19 октомври 1512 г. и става професор във Витенбергския университет. Той чете лекции по „Псалми“ (1514-1515), „Послание към Римляните“ (1515-1516), „Послание към Галатяните“ (1516-1517), „Послание към Евреите“(1517-1518). Това е период на религиозно израстване за Лутер. Неговото християнско просвещение идва при задълбоченото изучаване на „Послание към Римляните“, където той осъзнава, че хората получават спасение поради Божията благодат, а не чрез собствени дела:
„Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее“ ( Послание към Римляните 1:17)
А също така и в редица други цитати от Словото се говори за спасение по благодат:
"Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой." (Послание към Ефесяните 2-8:9)
Лутер не само преподава теология към Витенбергския университет, но също така от 1514 г. започва да служи и като свещеник към църквата във Витенберг по време, когато много енориаши обикалят из миряните и продават индулгенция. Той се противи на този недостоен според него акт. За Лутер са немислими обещанията за опрощение на греховете, независимо дали човекът е жив или е умрял, и разпространените вярвания, че душата на смъртника е в чистилището. Доминиканският монах Йоан Тетцел продава индулгенция в района на Витенберг по един много показен начин. Той твърди, че може да изкупи греховете на починали миряни. Неговото изказване: „Когато парите дрънчат в кутията, душите се появяват в рая“ , предизвиква искрените протести на Лутер. След като Мартин обстойно се запознава с църковния наръчник за търговия на индулгенцията, той написва писмо до ръководството на църквата си с надеждата да обясни необходимостта от преустановяване на тази неправилна комерсиална практика. В писмото Лутер включва 95 тези, които да се използват като основа за дискусията на темата. И ако има едно събитие, което да се превръща в символ на Реформацията, то това е окачването на тези 95 тезиса от Мартин Лутер на вратата на Витенбергската църква на 31 октомври 1517 година. Лутер изпраща своите тези до няколко епископа и приятели, като не очаква бърз отговор. Обаче до края на 1517 година копия от „95 тезиса“ са принтирани и разпространени в Лайпциг, Нюрнберг, Базел.
Тези „95 тезиса“ са основно изложение на въпроса праведност чрез вяра. Те повдигат важната тема за необходимостта от реформа на средновековната религиозна система, настояват за свобода на съвестта, осъждат продажбата на спасение и изобличават беззаконията, вършени от папата. „95 тезиса“ е четиво напълно актуално и в наши дни, именно защото се фокусира върху истините за оправдание чрез вяра единствено в Исус Христос. Благата вест, която прозира в това писание се нарича „Христос наша правда“. Основните послание, застъпени в Лутеровото произведение са обединени в 20 християнски теми, които тезисите разглеждат:
1. Праведност - Тезиси 1-7
2. Грях - Тезиси 8-12
3. Вяра – Тезиси 13-16
4. Себепредаване - Тезиси 17-23
5. Преобразяване – Тезиси 24-28
7. Кръстът - Тезиси 36–39
8. Прощение – Тезис 40
9. Увереност – Тезиси 41-46
10. Общуване – Тезиси 47-54
11. Послушание – Тезиси 55-60
12. Законът – Тезиси 61-63
13. Дела – Тезиси 64-66
14. Растеж – Тезиси 67-70
15. Пребъдване – Тезиси 71-74
16. Свидетелстване – Тезиси 75-79
17. Изкушение – Тезиси 80-84
18. Победа – Тезиси 85-87
19. Съвършенство – Тезиси 88-89
20. Исус – Тезиси 90-95
„95 тезиса“ се превръща в революционно четиво, което е високо ценено и търсено. Благодарение на гутенберговата печатна преса Лутеровото произведение получава широко разпространение и все повече и повече хора се разочароват от поведението на Католическата църква. През 1529, 12 години след създаването на „95 тезиса“, думата „Протестант“ става много популярна при описанието на последователите на Лутер, които протестират за цялостна реформа на църквата. Така се заражда Протестантството като официална самостоятелна деноминация на християнската вяра.
Делото на Мартин Лутер е повратна точка в историята на християнството. Германският августински монах и теолог помага за прогресивното развитие на Европа в духовен, а оттам и в културен и икономически план. Неговите прогресивни и революционни идеи слагат край на средновековния мрак, в който е потънал Старият континент. Учението на Лутер е извън рамките на политическата идеология. Той проповядва спасение чрез вяра по благодат, а не по дела та на закона. Лутер оспорва положението на Папата, който не може да продава индулгенция на миряните. Мартин има визия за местната църква като самостоятелна единица. Лутер прави превод на Новия завет на разбираем германски език. Мартин използва език достъпен за хората от народа, с които той комуникира лице в лице. Неговата философия се разнася така бързо именно заради своята разбираемост и лесна усвояемост поради слизането на християнското учение до нивото на всеки един мирянин. Мартин Лутер се бори за разпространението на Свещеното писание сред всички вярващи, тъй като Библията не бива да е привилегия само на църковно избран клер, със специален акцент на четене и тълкуване на Словото. Тези доктринални аспекти постепенно отпадат и религиозната трансформация става реалност. И то не само в Германия. После и в цяла Европа: Реформация за свободен достъп до Библията на всеки отделен вярващ. Милиони християни съживяват духовния си живот благодарение на Лутеровото учение за личната връзка на всеки човек с Бога в лицето на Исус Христос. Настъпването на Реформацията изключително много спомага за развитието на науката и богословието. Тя е важно явление в духовния, социалния и икономически живот на Европа и играе съществена роля за прогреса на континента, не по-маловажна от тази на Ренесанса и Просвещението.
